![Мъжът от Санкт Петербург [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/4/mzht-ot-sankt-peterburg-bg-download.jpg)
Мъжът от Санкт Петербург [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-038-8
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Мъжът от Санкт Петербург [bg]». Краткое содержание книги:
В тази сложна политическа игра никой не може да предвиди, че Лидия би разпознала Феликс и би рискувала живота на собствената си дъщеря заради него.
В началото на кариерата си Кен Фолет пише романи с различна тематика и в различни жанрове, за които самият той казва, че са най-доброто, на което е бил способен в този момент. С времето прави опити и в други жанрове и започва да пише криминални романи. На български до момента са издадени: „Опасно богатство“, „Ключът към Ребека“, „Полетът на стършела“, а вече и „Мъжът от Санкт Петербург“.
В последните години Кен Фолет създава и исторически романи. Сред тях са трилогията „XX век“, разказваща световната история в най-тъмните години на човечеството от съвременната история — Първата световна война, Втората световна война и Студената война и другата историческа трилогия, все още незавършена, „Устоите на земята“ и „Свят без край“, които проследяват градежа на катедралата Кингсбридж и борбите за власт и влияние.
Кен Фолет е английски писател, роден на 5 юни 1949 година в Кардиф, Южен Уелс. Получил е образованието си в държавни училища и завършва философия с отличие. Започва да работи като журналист, като именно през този период издава и първия си роман, който обаче не успява да се превърне в бестселър. Но той не спира да пише и днес името на Кен Фолет се свързва с доста заглавия на трилъри и исторически романи. Продадени са над 100 милиона копия на негови творби по цял свят.
— Тогава ще се пазаря. — Феликс му стисна ръката. — Благодаря ти.
Нейтън го гледаше как се качва на велосипеда си.
— Може би след това ще ми кажеш за какво става дума.
Феликс се усмихна.
— Ще прочетеш във вестниците. — Помаха му и потегли.
Мина през Уайтчапъл Роуд и Уайтчапъл Хай Стрийт, после зави надясно по Осбърн Стрийт. Тук веднага се усети промяната. Досега не беше идвал в най-изпадналата част на Лондон. Улиците бяха тесни и много мръсни, въздухът — задимен и зловонен, хората изглеждаха окаяни и канавките преливаха от боклуци. Но въпреки това беше оживено като в кошер. Мъже бутаха ръчни колички нагоре-надолу, тълпи се трупаха около уличните сергии, проститутки стояха на всеки ъгъл, дюкяните на дърводелци и обущари се нижеха по тротоарите.
Феликс остави колелото си до вратата на „Тигана“: ако някой го отмъкнеше, просто щеше да си открадне друго. Влезе в кръчмата, като прескочи нещо, което приличаше на умряла котка. Помещението беше само едно, ниско и голо, с бар в дъното. По-възрастните мъже и жени седяха на пейки покрай стените, а младите стояха прави в средата. Феликс отиде до бара и поиска чаша бира и студена наденица.
Огледа се и забеляза Гарфилд Джуджето. Не го беше видял досега, защото той беше стъпил на стол. Беше висок към метър и двайсет, с голяма глава и лице на възрастен мъж. Огромно черно куче лежеше на пода до стола му. Джуджето говореше с двама здравеняци с кожени жилетки и ризи без яки. Вероятно бяха охранителите му. Феликс забеляза големите им шкембета и си помисли с усмивка: „Ще ги изям на закуска“. Двамата държаха халби с бира, а Джуджето пиеше нещо, което приличаше на джин. Барманът подаде на Феликс бирата и наденицата.
— И чаша от най-хубавия ви джин — поръча Феликс.
Младата жена до бара го погледна и попита:
— За мен ли е? — Усмихна се кокетно и показа гнилите си зъби. Феликс извърна очи.
Когато му наляха джина, той плати и тръгна към групата до малкия прозорец с изглед към улицата. Застана между тях и вратата и се обърна към Джуджето:
— Господин Гарфилд?
— Кой пита? — поинтересува се Гарфилд пискливо.
Феликс му подаде чашата с джин.
— Може ли да поговорим по работа?
Джуджето взе чашата, пресуши я и отвърна:
— Не.
Феликс отпи от бирата си. Беше по-сладка и не така пенлива като швейцарската.
— Искам да купя оръжие.
— Не знам защо сте дошли тук тогава.
— Чух за вас в клуба на Джубили Стрийт.
— Анархист ли сте?
Феликс не отговори.
Гарфилд го изгледа от глава до пети.
— Какво оръжие ще искате, в случай че имам?
— Револвер. Но хубав.
— Например „Браунинг“ със седем патрона?
— Да, това ще е идеално.
— Нямам такъв. Ако имах, нямаше да го продавам. А ако го продавах, щях да му искам пет лири.
— Казаха ми, че струва най-много лира.
— Грешно са ви казали.
Феликс се замисли. Джуджето беше решило, че щом е чужденец и анархист, може да го преметне. „Добре — рече си той, — ще играем по твоите правила.“
— Не мога да си позволя повече от две лири.
— Няма да падна под четири.
— А те включват ли и кутия с муниции?
— Точно така, четири лири, включително кутия с муниции.
— Съгласен съм — рече Феликс. Забеляза как единият от охранителите потисна усмивка. След като плати за питиетата и наденицата, му останаха три лири, петнайсет шилинга и едно пени.
Гарфилд кимна на единия от хората си. Той мина зад бара и излезе през задната врата. Феликс започна да яде наденицата. След минута-две мъжът се върна с нещо като вързоп от дрипи. Озърна се към Гарфилд, той пак му кимна и мъжът подаде вързопа на Феликс.
Феликс разгъна дрипите и видя револвер и малка кутия. Извади оръжието и започна да го оглежда.
— Прибери го, няма нужда да го показваш на целия проклет свят! — изсъска Джуджето.
Оръжието беше чисто и смазано, а петлето се движеше гладко.
— Ако не го огледам, как ще разбера, че е добър? — попита Феликс.
— Къде си мислиш, че се намираш? В „Хародс“9?
Феликс отвори кутията с патрони и зареди барабана с бързи, ловки движения.
— Разкарай проклетото нещо! — съскаше Джуджето. — Давай парите и се омитай. Ти си откачен.
В гърлото на Феликс се надигна мехур от напрежение и той преглътна сухо. Отстъпи крачка назад и насочи револвера към него.
9
Луксозен магазин в Лондон. — Б.пр.