Ладията на Харон

Мърсър дойде последен на приема и си тръгна пръв, затова прислужникът докара ягуара му до портата само за няколко минути. Беше ядосан на себе си, че се увлече в разговора. Искаше му се да бе разсъждавал с голямата си глава вместо с малката. Не можеше да устоява на привлекателността на жените, но смяташе да остави нещата дотам.

Мърсър седна зад волана и трясна вратата. Точно когато излизаше от двора, на стъклото от другата страна потропаха пръсти с побелели кокалчета. Стреснат, той отвори и в колата се вмъкна Аги Джонсън. Без да пророни дума, Мърсър подкара ягуара. «Сега пък какво става?» — запита се той.

Когато излязоха на главния път, Аги извади от чантичката си пакет цигари и златна запалка. Вторачи се гневно в Мърсър, очаквайки, че ще я укори задето пуши. Пламъчето освети купето и създаде интимност в затвореното пространство.

Мърсър се зачуди докъде ще доведе това, но тайно се радваше, че го е последвала.

— Мразя го почти толкова, колкото го обичам. — Аги имаше предвид баща си. — В някои отношения той е най-добрият и грижовен човек, когото познавам, но не мога да не му противореча. Маниак е на здравословния начин на живот, затова започнах да крада цигари от персонала, когато бях четиринайсетгодишна. Надявах се да ме хване, но той така и не забеляза. Все още не знае, че пуша. И тъй като всичките му пари са от петролния бизнес, реших да стана защитник на околната среда, още преди да знам какво означава това.

Тя смъкна стъклото и хвърли в мрака фаса си.

— Понякога се питам дали изобщо забелязва какво правя. Господ знае, че той видя отчаянието на майка ми едва когато стана късно.

Мърсър разбра, че Аги иска да говори, затова продължи да мълчи.

— Тя се самоуби, докато учех за магистърска степен. Разбрах го от шофьора, когото татко бе изпратил да ме докара у дома за погребението. Човек би си помислил, че мама и аз сме били близки, но не беше така. Плаках на погребението и понякога все още плача, но не заради загубата, а от съжаление. Майка ми наистина беше достойна за съжаление. Най-ярките ми спомени за нея са когато беше пияна и веднъж, точно преди да се самоубие, я хванах в леглото с друг мъж. Исках да обвиня баща си, но не можех. Тя притежаваше подсъзнателен стремеж за самоунищожение, който я принуждаваше да продължава да злоупотребява с алкохол и любовни връзки. Щеше да се самоубие дори ако бе напуснала баща ми. Ти говори за съдбата на човечеството. Е, съдбата на Барбара Джонсън беше да умре от собствената си ръка и нищо не можа да и попречи.

Мърсър я погледна. Ръцете и трепереха, докато палеше друга цигара, но гласът и остана непроменен. Не беше нужно да си психолог, за да разбереш емоционалните конфликти, които формираха личността и и мотивираха действията й. Гневът към баща и я бе накарал да защитава каузи, с които да му се противопоставя. И този гняв не произлизаше от смъртта на майка й, а от неспособността и да я предотврати. Всичко го предупреждаваше да стои далеч от нея, но контрастът между неотстъпчивостта и уязвимостта и го привличаше.