Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
— Къде е домакинът? — Мърсър огледа тълпата, търсейки Макс Джонсън.
— Тук е. Радва се на блясъка. Следобед двамата с президента играха голф и той му даде официалната си благословия. Макс организира този прием само за да позволи на всички други да му изкажат почитанията си. — Кони млъкна, когато позна мъжа, който си проправяше път към нея. — По дяволите. Робърт Беърд.
— Кой е той? — Мърсър забеляза мъжа, промъкващ се през насъбралото се множество.
— Лобист за научноизследователския отдел на «Петромакс Ойл», един от лакеите на Макс, който непрекъснато се подмазва и проси услуги. Извинявай, ще се скрия в тоалетната.
Беърд направи жест на отчаяние, докато наблюдаваше как дебелият задник на Кони се изнесе от приемната. Той погледна Мърсър, преценявайки дали е достоен да му представи случая си, тъй като го бе видял да говори със секретаря на енергетиката. Мърсър му се усмихна тъпо и Беърд отиде да търси по-влиятелна плячка.
Мърсър го проследи с поглед как минава през остъклените врати, когато я видя. Тя беше с гръб към него и разговаряше с миналогодишния носител на Нобелова награда за химия. В порядъчното вашингтонско висше общество разголващата рокля се смяташе за обида към всичко, което градът олицетворяваше. Макар и официално облечени, присъстващите жени излъчваха консерватизъм, изключващ всякакви помисли за секс.
Но тя имаше такъв вид, сякаш идваше от церемония за връчване на награди в Холивуд. Цепката на гърба на черната и рокля беше толкова дълбоко изрязана, че с малко повече въображение Мърсър можеше да си представи сянката там, където хълбоците и се разделяха в стегнати и закръглени полукълба. Бялата и кожа беше безупречна. Беше висока, но ръстът и не беше недостатък, а по-скоро пиедестал, от който да и се възхищават. Тя се обърна и той видя очите й.
Минералът берил е относително често срещан камък, който не представлява интерес. Смята се за страничен продукт от добиването на слюда и фелдшпати. Но когато в състава му има алуминий, берилът става аквамарин и се смята за полускъпоценен камък. А когато вместо алуминий природата добави примеси на хром, берилът се превръща в изумруд, един от най-желаните скъпоценни камъни за човека. Дълбочината на цвета му се определя от количеството хром. Ако е много, изумрудът е тъмен, мастиленочерен и мъртъв. А ако е малко, камъкът е светъл и блед. Идеалният изумруд притежава дълбочина и наситеност на цвета и същевременно блясък, и цената му е висока.
Очите и бяха съвършено изумруденозелени и пронизаха Мърсър като електрически ток. Тя го погледна, прокарвайки пръсти през късата си кестенява коса, която беше пригладена назад с малко гел. Мърсър имаше чувството, че е удавник.
Чертите на лицето и бяха съвършени. Леко закръглените устни очертаваха чувствената уста, която сякаш всеки момент щеше да прихне да се смее. Скулите и бяха изваяни като крила на чайка, а брадичката и беше волева и с малка трапчинка в средата. Веждите над изумителните и очи бяха широки и черни, шокиращи на такова нежно лице, но добавяха безспорен магнетизъм. Носът и беше малък и женствен.
От високото чело до тънката шия тя беше въплъщение на изяществото. В никакъв случай не можеше да се сравни с традиционните хубавици, каквито мнозина мъже харесваха и биха направили свои съпруги. Приличаше на манекенка, дръзка и недостижима, но Мърсър забеляза чар, какъвто онези жени не притежаваха.
Тя премести тежестта си от единия на другия крак. Роклята прилепваше по хълбоците й, изваяни с неподражаема грациозност. Цепката отпред се разтвори, разкривайки гладко бедро, и ако Мърсър беше в състояние да диша, гледката би го накарала да затаи дъх. Предната част на роклята закриваше тялото й, но той забеляза, че не носи сутиен, а гърдите и са малки и вирнати нагоре. Зърната и бяха настръхнали от хладината на влажната нощ.
— Желаете ли нещо? — Барманът отвлече вниманието на Мърсър от нея.
Докато той си поръча водка с лимонов сок и отново се обърна към остъклените врати, тя бе изчезнала. «По дяволите.»
Мърсър взе питието си и разсеяно благодари. И в същия миг усети, че се е възбудил само докато я бе гледал. Това не му се беше случвало от осми клас, когато за седмица имаха двайсетгодишна заместничка на редовната им учителка.
— Може отново да ме облечете.
— Моля? — Той се обърна и дъхът му секна. Тя беше още по-красива отблизо. Устните и бяха съблазнително нацупени и го привличаха неотразимо.