Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
— Джамал, убий човека и не задавай въпроси. — Никой не наричаше Ради с малкото му име и не му говореше заплашително, но той явно се страхуваше от белия мъж в черен костюм.
— Ще го направя, Ради. — Джамал погледна водача си и се изненада, като го видя да въздъхва облекчено.
Според наскоро откраднатия ролекс, който носеше на ръката си, Джамал крачеше по улицата от четири часа. Никакви ченгета не бяха минали покрай него, докато чакаше. Видя само няколко свои събратя, предимно «зебри» — чернокожи, които се опитваха да минат за бели. Джамал се чувстваше в безопасност, малко изложен на показ, но достатъчно анонимен. Ала както и да се чувстваше, нямаше начин да напусне квартала, докато не пречукаше човека. Не искаше отново да вижда противния бял тип.
Смяташе да влезе в бара по-нататък по улицата, особено след като започна да вали. Фалшивата му карта за самоличност беше направена майсторски, но не желаеше никой да го види отблизо. Щом убиеше човека, всеки евентуален свидетел би казал, че нападателят е бил млад чернокож мъж в кожено яке. А такива имаше в половината шибан град.
Джамал видя да пълзи светлина по тъмните сгради и разбра, че по улицата е завила кола. Обърна се и забеляза фаровете на превозно средство на около шест пресечки, точно пред бара. Големият пистолет «Глок» в джоба му изведнъж олекна. Часът беше 23,15 и къщите наоколо бяха утихнали преди два часа. Това трябваше да е човекът.
От мястото за паркиране пред «При Дребосъка» излезе очукан шевролет точно когато Мърсър зави по улицата, на която живееше. Той спря ягуара си на освободеното място и тръгна към бара. Беше 23,15 в събота вечерта и нямаше намерение да се прибере вкъщи, без да е изпил едно-две питиета преди лягане.
— Миропомазаният се връща — измърмори Хари Уайт, когато Мърсър влезе в заведението. — Какво стана? Затвориха ли безплатния бар, или ти забраниха да пиеш и те изгониха?
Мърсър зае обичайното си място до Хари и отпи от водката с лимонов сок, която Дребосъка веднага му наля. Пол докосна плата на смокинга на Мърсър и кимна одобрително.
Мърсър тъжно поклати глава.
— Вече никой не харесва остроумните реплики.
Нуждаеше се от отбиването в «При Дребосъка», за да забрави Аги и проблемите й. Двамата с Хари се заяждаха с язвителен сарказъм, който би обидил повечето хора, но за тях това беше нещо обичайно. Двете питиета за лека нощ на Мърсър се превърнаха в цял магазин за алкохол. Той, Хари и неколцина други редовни посетители изпиха всичките пари в джобовете си. Дребосъка затвори в един и повика таксита за пияните си клиенти. Хари остана с Мърсър. Двамата излязоха от бара, носейки бутилки бира. Хари живееше на пет преки от Мърсър, в противоположната посока. Той се Заклатушка по улицата след няколко прощални шеги за смокинга на Мърсър.
Мърсър остави колата си и тръгна по улицата, като отпиваше от бутилката, докато вървеше. Разбра, че е пиян, когато преплете крака и едва не се просна на тротоара. Той се огледа. Замъглените му очи се опитаха да проникнат в мрака, за да видят дали някой не го е забелязал, но улицата изглеждаше тиха и безлюдна.
Мърсър продължи, пресушавайки бирата. Не отвори втората, защото задачата беше непосилна в неговото състояние. Отново се спъна и се засмя на себе си. От много хора бе чувал, че алкохолът действа като депресант, но в момента беше в изключително приповдигнато настроение и всичко му се струваше смешно, дори тъмният силует, който се появи от микробуса, спрял на няколко крачки от него.
Мърсър видя замахването и положи усилия да стегне тялото си, но притъпените му от алкохола нерви не реагираха. Беше напълно отпуснат и това спаси живота му. Ръкохватката на пистолета го удари толкова силно по главата, че Мърсър се строполи на тротоара. Злобният ритник в ребрата го преобърна два пъти и той се отдалечи на достатъчно разстояние от нападателя, за да има време да се изправи.
По лицето му се стичаше кръв, която капеше в устата му. Усети соления и вкус, а после дулото на глока се заби в гърдите му.
Внезапността и ожесточеността на атаката биха смразили обикновен човек, но реакциите на Мърсър бяха бързи, макар и забавени от водката. Алкохолът във вените му го зареди с безразсъдна смелост. Без да обръща внимание на пистолета, той се хвърли напред. Официалните му обувки се плъзнаха по мокрия от дъжда асфалт. Глокът така и не стреля.
Джамал Линкълн беше изненадан от атаката на Мърсър и не освободи достатъчно бързо предпазителя на непознатото оръжие. Премести големия полуавтоматичен пистолет в ръката си и усети, че предпазителят се освободи — миг преди Мърсър да се блъсне в него. Глокът беше насочен към гърдите на жертвата и от това разстояние би я разкъсал на парчета.