Свят на смъртта I
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта I». Краткое содержание книги:
Неочаквано разразилата се буря с парчета град колкото юмрук ги накара да потърсят подслон. След това Гриф неохотно го поведе към една от по-големите сгради в центъра. Тук имаше повече хора и някои от тях дори прекъснаха за миг работата си, за да го удостоят с поглед. Джейсън с мъка се изкачи до втория етаж, където спряха пред врата с надпис „Координация и снабдяване“.
— Кърк вътре ли е? — попита Джейсън.
— Разбира се — отвърна момчето. — Той отговаря за всичко това.
— Добре. А сега пийни нещо студено, изяж си обеда или там нещо друго и ела да се срещнем отново тук след няколко часа. Мисля, че Кърк може да ме наглежда не по-зле от теб.
Обзето от съмнения, момчето се позабави няколко секунди, но след това си тръгна. Джейсън изтри за пореден път потта си и нахълта през вратата.
Вътре имаше няколко души. Но никой от тях не вдигна поглед към Джейсън, нито пък го попита за целта на посещението му. На Пиръс нямаше нищо случайно. Щом е дошъл тук, значи непременно си има причини. На никого и през ум не му минаваше да се поинтересува какво желае. Свикнал с дребнавата бюрокрация на хиляди светове, Джейсън почака няколко мига, преди да му се изясни всичко. На отсрещната стена в помещението имаше още една врата. Той се довлече до нея и я отвори.
От затрупаното с хартии и папки бюро вдигна поглед самият Кърк.
— Тъкмо се чудех кога ли ще се появиш.
— Много по-рано, ако не ми беше попречил — отвърна му Джейсън и омаломощен се отпусна на един стол. — Най-сетне ми дойде наум, че ако не предприема нещо, може да прекарам остатъка от живота си в кръвожадната ти детска градина. Тъй че ето ме.
— Готов да се завърнеш в „цивилизованите“ светове, след като видя достатъчно от Пиръс.
— Напротив. И взе да ми писва всеки да ми казва да си вървя. Започвам да мисля, че ти и останалите пирийци се мъчите да скриете нещо.
Предположението му накара Кърк да се усмихне.
— Какво бихме могли да крием? Едва ли има друга планета с такова просто и праволинейно съществуване като нашата.
— Ако това е истина, тогава нали не би имал нищо против да отговориш на няколко преки въпроса за Пиръс?
Кърк понечи да възрази, но се засмя.
— Браво! Явно още не съм разбрал, че с тебе не бива да се спори. Какво те интересува?
Джейсън се помъчи да се настани по-удобно на твърдия стол, но се отказа и попита:
— Колко е населението на планетата ви?
— Около трийсет хиляди — отвърна му Кърк след кратко колебание. — Не е много за планета, която е заселена неотдавна, но причината за това е очевидна.
— Добре, население трийсет хиляди. Ами как стои въпросът с усвояването на нови територии? С учудване установих, че в рамките на защитните си стени, така наречения периметър, този град е единственият на планетата, без да броим миньорските лагери, тъй като те очевидно са просто продължение на града. И тъй според теб усвоените от вас територии тук увеличават ли се, или намаляват в сравнение с миналото?
Кърк вдигна от бюрото парче стоманена тръба, което му служеше за преспапие, започна да го премята в ръце и се замисли. Съсредоточен върху отговора си, той не забелязваше как дебелата стомана се огъва като гума в пръстите му.
— Трудно е да се каже ей така, изведнъж. Навярно съществуват сведения по този въпрос, но и представа нямам къде. Зависи от толкова фактори…
— Да оставим това засега. Имам още един въпрос, който всъщност е по-съществен. Как мислиш, населението на Пиръс не намалява ли непрекъснато, с всяка изминала година?
Изведнъж тръбата полетя към стената и се трясна в нея. В следващия миг с пламнало от гняв лице Кърк се надвесваше над по-дребния Джейсън и протягаше застрашително ръце.
— Да не си посмял да го повториш! — прогърмя гласът му. — Само още веднъж да чуя такова нещо!
Застинал на стола си, Джейсън заговори бавно, внимателно подбирайки всяка една дума. Животът му зависеше от това.
— Не се ядосвай, Кърк! Не исках да те обиждам. На ваша страна съм, помниш ли? С тебе мога да разговарям, тъй като ти познаваш вселената повече от всеки друг пириец, който никога не е напускал тази планета. Свикнал си, че нещата може да се обсъждат. Знаеш, че думите са просто символи. Ние можем да разговаряме и знаем, че не е необходимо да избухваш заради някакви си там думи…
Кърк бавно свали ръце от него и отстъпи. След това се извърна и си наля чаша вода от една бутилка на бюрото. Изпи я, застанал с гръб към Джейсън.
Много малко от потта, която Джейсън изтри от оросеното си чело, се дължеше на топлината в помещението.
— Аз… съжалявам, че избухнах — процеди Кърк и се отпусна тежко на креслото си. — Обикновено не ми се случва. Напоследък съм претоварен, нервите ми сигурно са се изопнали докрай.