Свят на смъртта I
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта I». Краткое содержание книги:
Все едно, че не бе чул за какво говори Джейсън.
— На всички ни се случва — каза Джейсън. — Няма да взема да описвам в какво състояние ми бяха нервите, когато се озовах на тази планета. И най-сетне съм принуден да призная, че всичко, което говореше за Пиръс, е истина. Тя е най-отвратителното място в цялата система. И тук няма начин да оцелееш, ако не си кореняк пириец. След подготвителния курс мога да се моткам по малко наоколо, но ми е известно, че нямам никакви шансове като самостоятелна личност. Вероятно знаеш, че имам осемгодишен телохранител. Каква по-ясна представа от това за действителното ми положение тук.
След като потисна яда си, Кърк отново бе в състояние да се владее.
— Не е ли чудно, че именно ти говориш такива неща? — заразсъждава той с присвити очи. — И през ум не ми е минавало, че един ден ще признаеш нечие чуждо превъзходство. Та нали затова дойде тук? Да докажеш, че струваш колкото коренните жители на Пиръс.
— Едно на нула за тебе — призна Джейсън. — Не мислех, че толкова ми личи. И с радост забелязвам, че мозъкът ти не се състои само от мускули като тялото ти. Да, ще призная, че това бе главната причина за идването ми, плюс любознателността ми.
— Ти си дошъл тук да доказваш, че струваш колкото коренните обитатели на Пиръс? — следваше Кърк нишката на собствените си разсъждения и се чудеше накъде го води тя. — Все пак признаваш, че всяко осемгодишно момче може да стреля по-бързо от теб. Това просто не се връзва с представата ми за тебе. Ако даваш с едната ръка, то непременно взимаш с другата. В какъв смисъл все още изпитваш естественото си превъзходство? — Въпреки лекотата, с която бе зададен въпросът, зад него напираше огромното му напрежение.
Джейсън мисли дълго, преди да отговори, и накрая рече:
— Ще ти кажа. Но не ми чупи врата. Залагам на способността на цивилизования ти мозък да контролира рефлексите ти. Защото трябва да говоря за неща, които са пълно табу на Пиръс. В очите на хората ти аз съм слабак, защото идвам от другаде. Разбери обаче, че в това е и силата ми. Мога да виждам неща, които навикът скрива от погледа ви. Нещо като старата приказка, дето не можеш да видиш гората, защото ти пречат дърветата.
Кърк кимна в знак на съгласие и Джейсън продължи:
— Ако си послужа с аналогията и по-нататък — аз слязох от кораба и отначало виждах само гората. За мене някои факти са очевидни. Струва ми се, че и вие ги знаете, само че внимателно ги потискате в мислите си. За вас това са скрити мисли, изцяло табу. Възнамерявам да ти разкрия най-съществената от тези тайни мисли и се надявам, че ще съумееш да се овладееш и няма да ме убиеш.
Огромните ръце на Кърк стиснаха здраво страничните облегалки на креслото и това бе единственото, по което се разбра, че е чул. Джейсън говореше тихо, но думите му проникваха гладко и лесно като острие, което се забива в мозъка.
— Според мен човешките същества губят битката на Пиръс. След стотици години колонизиране това е единственият град на планетата… и половината е в развалини. Като че ли едно време населението му е било по-многобройно. Тази каскада, която извършихме, за да се сдобием с товара бойни материали, си беше жива каскада. Можеше и нищо да не излезе. И в такъв случай какво би станало с града? Вие се движите по ронливия ръб на един вулкан и не си го признавате.
Кърк седеше закован в креслото си с напрегнато до краен предел тяло и обляно в пот лице. Беше готов да избухне и при най-лекото предизвикателство. Джейсън се помъчи да намали малко напрежението.
— Съвсем не ми е приятно, че ти говоря всичко това. Правя го, защото съм сигурен, че вече го знаеш. Не можеш да приемеш фактите, тъй като тогава ще трябва да признаеш, че всичките битки и убийства са абсолютно безсмислени. Щом населението непрекъснато намалява, то вашата борба не представлява нищо друго, освен особено кървава форма на самоубийство на расата. Бихте могли да напуснете тази планета, но това би означавало да се признаете за победени. А съм сигурен, че пирийците предпочитат смъртта пред поражението.
Кърк се надигна от креслото си, но и Джейсън се изправи и повиши тон, за да може думите му да стигнат до замъгления от гняв разсъдък на пириеца.
— Опитвам се да ви помогна… разбираш ли? Изтрий лицемерието от съзнанието си, то те унищожава. В момента по-скоро би ме убил, отколкото съзнателно да признаеш, че водиш вече загубена битка. Това не е истинска война, а пагубно лечение на симптомите. Нещо като да режеш един по един изпълнени с ракови клетки пръсти. Единственият резултат може да бъде само пълно поражение. Няма да си позволиш да се осъзнаеш. Затова по-скоро би ме убил, отколкото да ме чуеш да говоря това, за което не бива да се говори.