Не пипай тази книга!
- Автор: ван Хелсинг Ян
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не пипай тази книга!». Краткое содержание книги:
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ван Хелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.
Нашата сегашна цивилизация също е на крачка от зенита си и е задействан процес на ликвидиране на „старото“, както единодушно са предсказвали ясновидците във времето от различни точки на планетата. Те казват, че отново всичко ще започне отначало — интересното е, че се споменават нови технологии, космически кораби и контакти с хора от недрата на Земята (виж още и „Книга 3 — Третата световна война“).
Чарлс Берлиц съобщава една подобна легенда: „В сърцето на Азия, в Монголската пустиня и планините на Тибет от много векове се разказват тайнствени и мистични предания за Агарта и нейния владетел, Краля на света. Според вярванията на мнозина, Агарта е подземен свят, изграден от големи пещери под централноазиатското плато. Някога през тайните му входове древните племена прекосили света и продължили да живеят невидимо от нас. Този подземен Шангри-Ла би трябвало да съществува и днес под завладените от комунистите територии и често владетелят му, Кралят на света, предсказвал, че птиците и животните на Земята внезапно Ще замлъкнат. Преди стотици години той направил пророчество, което — пресметнато от момента, в който се е появило — се отнася, подобно на много други предсказания, до втората половина на 20 век. Хората все повече щели да забравят за душите си… На Земята ще цари най-ужасната поквара. Човечеството ще прилича на стадо кръвожадни животни, настървени за кръвта на своите братя. Полумесецът ще потъмнее и неговите последователи ще потънат в лъжи и безкрайни войни… Короните на кралете ще паднат… Ще има ужасна война между всички народи на този свят… Цели нации ще бъдат заличени… Глад… Унищожение, което не признава закон… Невиждани събития… Преследваните ще привлекат вниманието на целия свят… Улиците ще бъдат препълнени с хора, които ще бягат от едно място на друго… Най-големите и най-красивите градове ще изгорят в пламъци… Семейства ще бъдат разпилявани… Вярата и любовта ще изчезнат… Светът ще бъде опразнен… След петдесет години ще са останали само три големи нации… А петдесет години по-късно ще има осемнайсетгодишна война и катастрофи и след това народите на Агарта ще напуснат подземните си пещери и ще излязат…“ (17, S. 33–34)
Според д-р Мулдашев имало три вида пещери-самадхи:
1) Пещери-самадхи с хора от нашата цивилизация (Сен Жермен?),
2) пещери-самадхи с атланти и хора от още по-древни цивилизации (Лемурия, Хиперборея) и
3) смесени пещери-самадхи с хора от нашата и предишни цивилизации.
Всъщност самият д-р Мулдашев успява да намери и да се сприятели с двама „отговорници“ на пещера-самадхи, която приютявала поне един от атлантите. Мулдашев научава, че по-възрастният от двамата вече не ходел до пещерата (той е 95-годишен), а по-младият правел това винаги веднъж месечно — или на пълнолуние, или 11–12 дни след него.
По-младият „отговорник“ обяснил, че една седмица преди да отиде в пещерата, започвал да медитира, а когато влизал в първото й помещение, започвал силно да се моли и да задълбочава медитацията си.
Това е всичко, което Ернст Мулдашев и спътникът му Валери Лобанков успяват да узнаят от него. Възрастният или „по-възрастният особняк“, както Мулдашев го нарича, бил по-разговорлив.
Мулдашев записва на касета един извънредно интересен разговор и го публикува в книгата си. Ще цитирам най-важните пасажи от него.
След като д-р Мулдашев, Валери Лобанков и преводачът Кирам заемат местата си, Мулдашев показва рисунката на атланта (Изображение 13) на възрастния мъж.
Първоначално той поседял безизразно и казал, че темата за пещерите-самадхи е тайна и той не желае да говори за тях. Мулдашев пише:
• Въпреки това съм убеден, че в пещерите има хора в състояние на самадхи, изглеждащи точно така — не отстъпих аз и отново показах рисунката.
— В залите, до които имам достъп, няма хора, които да изглеждат по този начин. Има подобни…
• Ние с Валери се спогледахме. Той прошепна: — Там има много! Но щом в залите, до които имате достъп, има хора в състояние на самадхи, които изглеждат по подобен начин… — тук нарочно направих пауза.
— Не всички изглеждат така — отвърна по-възрастният особняк раздразнено.
• Но в другите зали на пещерите — продължих аз — би трябвало да има хора в самадхи, които изглеждат точно по същия начин като този на рисунката.