Не пипай тази книга!
- Автор: ван Хелсинг Ян
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не пипай тази книга!». Краткое содержание книги:
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ван Хелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.
В края на разказа си ламата допълнил, че в Тибет има китайци и там е опасно.
Аз естествено се питам защо изобщо китайците проявяват такъв интерес към Тибет? Може би заради многото му тайни?
Когато Китай нахлува в Тибет, много от местните духовници, след като са измъчвани, проговарят и потвърждават наличието на пещерите-самадхи. Китайците претърсват много пещери, както за хора в самадхи, така и за лами, избрали ги за последно убежище.
Бонпо-ламата разказва на д-р Мулдашев следното събитие:
„През 1960 г. един лама преминава в самадхи в една пещера и пребивава там до 1964 г. Племенникът на Бонпо-ламата и приятелите му го посещавали много пъти и съобщават, че мъжът седял в каменно-неподвижно състояние в позата на Буда.
Китайските комунисти го намерили и го хвърлили в затвора. Там тялото на ламата постепенно отново станало меко и оживяло. Периодът от 1964 до 1987 г. той прекарал в строг тъмничен затвор и след това отново е пуснат на свобода. По нататъшната му съдба за съжаление е неизвестна.“ (5, S. 177)
Естествено възниква въпросът как китайците са могли да проникнат в пещерите, където би трябвало да има психическа бариера?
Бонпо-ламата потвърждава, че духовната сила на хората, пребиваващи в самадхи, които са от нашата цивилизация, е чувствително по-слаба от тази на атлантите, в някои случаи тя изобщо липсва или е много нищожна.
Обяснил, че всичко зависи от развитието на третото око, което само при атлантите е напълно развито, докато при хората от нашата цивилизация е много слабо активно.
Ламата казва, че в една южнотибетска пещера са видени няколко необичайно големи тела, които китайците били обесили на входа й. Може би защитната стена не е издържала заради големия брой пришълци?
Известно е също, че много от китайците са измрели, когато опитвали да влизат в пещерите-самадхи, и от страх междувременно се отказали от нови опити. (В крайна сметка и на тях им се живее…)
В тази връзка Бонпо-ламата съобщава и за още една пещера-самадхи в Южен Тибет, в чиито вход са намерени много мъртви китайски войници, които лежали с изкривени от болка лица, но без никакви наранявания. Телата им са напълно непокътнати. Те са убити от психическата сила на защитната стена.
А при друга пещера жителите на близките села разказват, че няколко десетки китайски войници дошли при тях, бягайки от пещерата, лутали се като обезумели, викали и се държали за главите и стомасите. Разказва се, че тези полудели войници умрели един след друг.
В една от изследователските експедиции на д-р Мулдашев му било обяснено, че миналите цивилизации (вероятно 22 на брой) постигнали много високо технологично ниво, но били заличени или от космическа катастрофа, или от само унищожение. Бедствието (удар на метеорит, ледников период…) променило земния климат, вследствие на което външният вид на хората се променил, за да оцелеят при новите условия.
Изображение 15: Геологична вкаменелост, документ от Глен Роуз, Тексас. Динозавърска следа и огромен човешки отпечатък един до друг! Кой е оставил тези следи?
Изображение 16: Този вкаменял пръст също е намерен в Тексас, но е около 20 процента по-голям от обичайния палец. Очевидно е принадлежал на великан; датиран е на няколко милиона години. Вдясно от него — рентгенова снимка на същия пръст. Не се забелязва никаква разлика с пръстите на днешните хора — освен големината.
Изображение 17: Така нареченият „Чук от Тексас“ е една от най-странните находки на човешката история. Съставът му е 96,6% желязо, поради което не ръждясва. Желязото се обработва едва от 2000 г. пр. Хр. официално. Този чук обаче е на възраст от 140 милиона години.