Не пипай тази книга!
- Автор: ван Хелсинг Ян
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не пипай тази книга!». Краткое содержание книги:
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ван Хелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.
Изображение 18: Рентгеновите снимки потвърждават, че стоманата не показва никакви химически примеси или несъответствия.
За цивилизацията преди Атлантида се знае малко. (Тук книгите на Рудолф Щайнер и Елена Блаватска могат да дадат повече информация. Знаем за Хиперборея, която някога трябва да се е намирала там, където днес е Южният полюс; Гренландия някога е била населена; кралството „МУ“ се е намирало там, където е днешна Япония, а Лемурия е била разположена в Тихия океан. Въз основа на допускането, че по онова време Земята е имала различна орбита и друга сила на притегляне, хората вероятно са изглеждали по-различно — те били по-големи и е възможно да са нямали същата материално-физическа форма като нашата. Живели са по времето на динозаврите, за което говорят различни артефакти.)
По мнението на Мулдашев ранните лемурийци са имали четири ръце, били са огромни на ръст (до 20 метра) и с две лица, от които задното притежавало напълно развито трето око. Последните от тях приличали повече на атлантите — две ръце, едно лице и третото око вече се било врязало във вътрешността на черепа.
Наследниците на лемурийците, които Мулдашев нарича лемуро-атланти, били силно развити технологично, летели в космоса и живеели в съседство до лемурийците.
Що се отнася до изказванията за лемурийците, аз самият съм скептично настроен — преди всичко за четирите ръце и двете лица. За тази информация д-р Мулдашев се позовава на контактьорските сведения, дадени от Елена Блаватска.
Твърденията за островния континент Атлантида са много по-конкретни. Вероятно става дума за голям континент, който постепенно е потънал в морето. Тъй като по времето на Атлантида и заради положението й климатът е бил много топъл и влажен, растителният свят също е бил по-различен. Много от растенията били отглеждани под вода и самите атланти притежавали качества на амфибии (плавателни ципи между пръстите и споменатите преди малко особености на лицето).
По онова време небето било червено на цвят и атлантите създали невероятни летателни машини, които могат да бъдат сравнени с т.нар. летящи чинии — летателни апарати, задвижвани от някакъв вид антигравитационен двигател.
Те освен това работели и с „насочена психическа енергия“ (телекинеза), което им давало възможност да манипулират предмети със силата на мисълта, подобно на Ури Гелер и децата-медиуми, с които се срещнах на Хаваите. Те могат да променят формата на различни предмети или да ги движат във въздуха. Атлантите използвали силата на мисълта, за да градят постройки. Пирамидите в Гиза са едни от последните големи атлантически монументи:
Знанията за законите на природата и невъобразимата им сила обаче са използвани деструктивно. Създадени били хибридни същества — чрез генетични кръстоски — и определени народни маси били потискани, а накрая дошла и природната катастрофа — огромна приливна вълна, заляла земната повърхност. Градовете били наводнени и по-голямата част от Атлантида потъва.
В наличната литература има различни сведения за спусъка на прилива — удар от космическо тяло, атомно оръжие, нападение на извънземни или повтарящите се на 13 000 години измествания на полюсите. По темата може да се спекулира.
Във всеки случай част от атлантите успява да оцелее и се разселва в други точки на Земята, където с течение на хилядолетията започват да се приспособяват към новите условия и външността им се променя. Очевидно обаче съществуват и атланти, преминали в състояние на самадхи, които и до днес живеят в телата си. Много се отправят към големите планини, защото там приливният потоп не можел да предизвика унищожение. Мулдашев узнава, че много от атлантите се намират в пещерите на Хималаите, други — под платото Гиза в Египет.
Изображение 19: Ян ван Хелсинг на изследователско пътуване в Хималаите, Непал; ноември 2002 г.
Аз лично знам подобни истории за Карпатите, но най-известните идват от Андите. Тези планини са прорязани от подземни тунелни системи, и както казах в началото, в Юкатан, Мексико, а и в Белиз се срещнах с хора, които потвърдиха, че някои от подземните градове продължават да бъдат населявани. През 1999 г. първо бях в Перу и Боливия, през 2001 г. заедно с Щефан Ердман — в Бразилия и през 2002 г. — в Чили; всичките пътувания бяха свързани с разследвания на подземните тунелни системи. Както в Перу, така и в Бразилия всичко се потвърди. (Бих разказал повече за тях евентуално в някоя бъдеща самостоятелна публикация, защото тук твърде много ще се отдалечим от темата.)