Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Преглъщайки извинението, тя с вдървени пръсти си сложи пак очилата. Запали мотора, измъкна колата от пясъка и потегли към дома.
Пътуването приключи в мълчание. Тишината беше толкова плътна, че можеше да се разбие само с пневматичен чук.
Хелън подозираше, че наистина е наранила чувствата на Гейб. Това само по себе си беше нещо ново. За първи път го пренебрегваше тя, а той се чувстваше отхвърлен.
Осъзнавайки този факт, Хелън се намръщи. Дали не бяха си разменили ролите след завръщането му? Дали това не бе нейното подсъзнателно отмъщение и тя не му причиняваше същото, каквото той й беше причинявал?
Хвърли му бегъл поглед и веднага забеляза отчаяното му изражение. Отново се почувства виновна. Като си помислеше какво е преживял този човек през изминалата година! Провалът на брака им не й даваше право сега да се държи лошо с него.
Тя вкара колата в алеята пред къщата и спря мотора. Точно когато Гейб посегна да отвори вратата до себе си, Хелън докосна ръката му под лакътя.
— Съжалявам — много сериозно изрече тя и беше искрена. Той погледна първо ръката, после — лицето й. Изминаха няколко секунди, без да продума, макар че очите му й отправяха мълчаливи послания.
— Аз също — най-накрая каза Гейб.
С тези думи той слезе от колата и колкото и да бе странно, Хелън изпита още по-голямо съжаление.
Пета глава
Тя беше убедила Малъри да я замести.
Разочарованието развали за дълго настроението на Гейб, който наблюдаваше как доведената му дъщеря измъква фотоалбума от шкафа с книги.
— Това е сватбеният ви албум — каза тя, като се тръшна на кушетката до него в кабинета.
Гейб погледна бялата му корица с позлатени ръбове, осъзнавайки огромното си нежелание да участва в тази дейност, особено щом Хелън нямаше да е до него.
— Знаеш ли, чувствам се малко изморен — опита се да изклинчи той. — Нека да разгледаме снимките утре сутринта.
А и не лъжеше. Въпреки лекарството, което вземаше на всеки четири часа, той усещаше, че умората се е просмукала чак до костите му.
Беше направо съкрушен. Двете неща, които желаеше най-много в момента, изглеждаха напълно недостижими — връщането при тюлените и обичта на Хелън.
След като му се беше извинила този следобед, тя се държеше особено любезно с него, но и някак хладно и на дистанция. Беше изгълтал колкото можа от разводненото й задушено на фурна, макар да бе изгубил апетита си, както и силите си. Искаше му се единствено да изпие приспивателните и да потърси забрава върху твърдата и неравна кушетка.
— Да разгледаме само един албум, а? — умолително изрече Малъри.
Погледна го с големите си зелени очи и той разбра, че е обречен.
— Добре. Само един.
Тя го възнагради с усмивка, а на лявата й буза се появи трапчинка. Неочаквано му хрумна, че в бъдеще тя със сигурност ще разбие доста мъжки сърца. Бог да пази мъжкия пол.
— Добре — каза Малъри и разгърна корицата, — ето тук мама се облича за сватбата.
Гейб си пое дълбоко дъх и се гмурна. Беше възнаграден с образа на Хелън по дантелен корсет и в допълнение жартиери и секси дълги бели чорапи, поставени до сватбената рокля. Бедрата й бяха дори още по великолепни, отколкото си ги беше представял. Устните му пресъхнаха.
— А ето тук се гримира.
Гейб направо се загуби сред снимките на лицето й в едър план. Тук тя беше по-млада, по-свежа, по-заоблена. В снимките, на които надничаше в огледалото, слагайки си руж и очна линия, имаше някаква неуловима интимност. Те бяха запечатали образа на млада жена, изпълняваща специалния за нея ритуал да се приготви за своя жених. Хелън сияеше от щастливо очакване. В кехлибарените й очи светеше възбуда. Той никак не се учудваше, че не е успял да й устои.
Малъри обърна на следващата страница.
— Тук сте в църквата. Ти чакаш мама да влезе.
Снимката приличаше на онази от банята й, само че на тази той беше наперен моряк с бяла униформа. На лицето му имаше изключително самоуверено изражение. Този тип не знаеше какво е да се потиш в последната минута преди сватбата. Очите му гледаха застрашително.
Гейб изпита усещането, че стените се сриват върху него. Облегна се назад на кушетката и се опита да успокои дишането си. По челото му избиха капки пот и ризата му залепна за гърба. Нямаше желание да гледа повече снимки.
Малъри обърна глава и го погледна. После бързо се изтегли назад, така че сега седеше плътно до него.
— Искаш ли да видиш как съм изглеждала аз на десет? — попита тя.
Хлапето си го биваше. Гейб направи крива гримаса, обръщайки се към профила й, и отново си позволи да погледне албума. Тя сочеше едно момиче с изумруденозелена рокля, кестенява коса, украсена с портокалови цветчета, и зелени очи, широко отворени и блестящи.