Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Гейб кимна утвърдително. Седеше с поглед встрани и явно обезпокоен от думите на доктора.
— Хелън?
— Да, разбира се — побърза да отговори тя.
Лекарят много бързо бе схванал, че бракът им е пълен провал.
— Добре — каза той. — Имам задача за вас.
Олеле! Съвместното изпълнение на задачи предполагаше някаква степен на интимност, а Хелън ни най-малко не желаеше това.
— Тази вечер — даде им указания той — искам да извадите всичките си албуми със снимки и да ги разгледате. Гейбриъл, ако не си спомняте нищо от тези снимки, вашата съпруга ще ви разкаже за тях. Нека да видим дали те няма да отключат някакви спомени. Ще ги обсъдим утре.
Хелън вдигна ръка.
— Има само едно нещо — каза тя. — Не мога да го водя тук всеки ден в два часа следобед. Трябва да ходя на работа. — Постара се да не прозвучи драматично.
— Какво ще кажете за четири следобед?
Примирявайки се с това неизбежно задължение, тя тихо въздъхна. Можеше да отмени следобедните уроци по скулптура и така щяха да успеят да пристигнат тук до четири часа без особени усилия.
— Добре — съгласи се тя. — В четири следобед става.
Лекарят кимна и се обърна към Гейб.
— Имате ли да добавите нещо, Гейбриъл? Някакви въпроси към мен?
Хелън го погледна, за да прецени реакцията му. Той не бе казал почти нищо, откакто тя беше влязла в кабинета. Устните му бяха мрачно стиснати. Беше скръстил ръце на гърдите си, пъхнал длани под мишниците.
— Каква е вашата прогноза? — попита той направо.
Рошавите вежди на доктор Териен подскочиха нагоре.
— Малко е рано да се каже — откровено отвърна той.
— Пробвайте — тихо и настоятелно каза Гейб.
Погледът на Хелън се плъзна обратно към лекаря. Когато Гейб настояваше да получи отговор, човек обикновено беше готов дори да направи задно салто, за да му го даде.
Доктор Териен разтърси глава.
— Наистина е прекалено рано — категорично произнесе той. — Можете да възвърнете паметта си утре. Или пък след години. Както вече ви казах, няма начин да определим дали загубата на паметта се дължи на нараняване на мозъка, на преживян емоционален стрес или и на двете. Но ние с помощта на съпругата ви… — Загадъчният му поглед се плъзна по тялото на Хелън от горе до долу. — … ще направим всичко възможно да възстановим по-ранните ви спомени.
Стомахът на Хелън се сви. Какво беше това, брачна консултация ли? Не й се щеше да преразказва отново тези стари спомени. Искаше да продължи живота си напред.
Обзета от внезапно недоволство, тя скочи на крака. Но от детските й години я бяха учили на подчинение и това я накара да остане като закована на килима.
— Изпълнихте ли рецептите си? — попита лекарят Гейб.
— Да — отговори той и бавно се изправи, сякаш сеансът го бе изтощил напълно.
— През деня вземайте дексамфетамин — каза докторът и стана. — Така ще бъдете по-съсредоточен и ще имате по-бързи реакции.
— Вече го взех — рече Гейб и рязко протегна ръка за сбогуване.
Хелън също стисна ръката на лекаря и побърза да напусне кабинета му. Поспря в чакалнята достатъчно дълго, за да откъсне страницата със статията за алпинеумите от списанието и да я пъхне в чантичката си. Някой ден, когато имаше време за себе си, щеше да я разучи.
Осъзна, че Гейб й държи вратата, и побърза да излезе, след като му благодари, макар много отдавна да бе научила, че подобни формалности са част от военното обучение, а не кавалерски жест на внимание.
Слънцето грееше ослепително. Хелън побърза да сложи очилата си. Гейб присви очи. Щом седнаха в ягуара, тя включи климатика, а после и радиото, с което направи разговора излишен. Пътуваха обратно към Сандбридж в пълно мълчание.
През това време Хелън си припомняше какво им бе казал лекарят. Колкото повече мислеше, толкова повече се притесняваше. Доктор Териен сякаш твърдо бе решил да направи подробен преглед на техния брачен живот. А тя не искаше нищо повече от това да забрави двете мъчителни години. Сега Хелън реши, че ще убеди Малъри да покаже на Гейб фотоалбумите.