Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
— Помислих по въпроса. Едно от хубавите неща на основното чистене е това, че имаш предостатъчно време за размисъл. Искаш ли да седнем отвън? Сложих няколко стола в задния двор. Приятно е.
Излязоха и наистина се оказа доста приятно. Под сянката на голям клен в малката спретната градина имаше два стола „Адирондак“, боядисани в същото слънчево жълто като къщата.
Щом седнаха, Зоуи въздъхна дълбоко.
— Ако Пит и Роуина са психопати, които, бог знае защо, са ни набелязали, няма начин да избягаме от тях. Единственото спасение е да намерим ключовете. Ако не са, длъжни сме да удържим на думата си.
— Изглежда, сме стигнали до един и същ извод. Мисля отново да се кача там горе, за да поговоря с тях и да добия още впечатления. След ден-два. — Малъри кимна. — Надявам се дотогава да открием повече подробности. Зная, че Дейна продължава да тършува из книгите, а компютърът на Флин вече е подпушил от ровене в Интернет. Ако попадне на нещо, ще ми каже днес на вечеря.
— Вечеря? Ще излизаш с Флин?
— Да. — Малъри намръщено сведе поглед към лимонадата си. — Пет минути след като ме придума, се питах как е успял.
— Много е симпатичен.
— Всеки би изглеждал симпатичен до онова голямо грозно куче.
— Откровено флиртуваше с теб.
Зоуи разклати чашата си така, че кубчетата лед иззвъняха.
— Забелязах. Флиртуването не влиза в плановете ми за следващите няколко седмици, през които ще се съсредоточа върху търсенето на първия ключ.
— Винаги е приятно да пофлиртуваш с един симпатичен мъж. — Зоуи въздъхна, облегна се назад и раздвижи пръстите на краката си, чиито нокти бяха лакирани в розово. — Поне доколкото си спомням от далечното си мрачно минало.
— Шегуваш ли се? — Малъри изненадано погледна привлекателното й лице. — Сигурно около теб непрекъснато се увъртат мъже.
— Интересът им моментално се изпарява, щом разберат, че имам дете. — Зоуи сви рамене. — А не си падам по мимолетните креватни приключения. Надраснала съм този етап.
— Точно сега и аз нямам намерение да се впускам в подобно приключние. Трябва да помисля какво ще правя с останалата част от живота си. Парите, които получих, няма да стигнат за цяла вечност, но имам време да реша дали наистина искам да се захвана със собствен бизнес и как да действам.
— Днес помислих и върху това. Ще се наложи да си намеря друга работа. Но мисълта да започна на ново място, с нови хора, в големия град… — Зоуи изду бузи и изпусна въздуха. — Последното, което искам, е да отворя салон тук. Никой не те взема сериозно, ако работиш в дома си. Хората мислят, че прическите са твое хоби, а не професия. Освен това къщата, в която живееш, вече не е дом, а не искам да отнема дома на Саймън, както беше отнет моят.
— Майка ти е отворила салон в къщата ви?
— В караваната ни. — Отново сви рамене. — Тя правеше всичко, което бе по силите й. Живеехме на затънтено място в Западна Вирджиния. Баща ми ни напусна, когато бях а дванадесет години, най-голямото от четири деца.
— Било е ужасно тежко. Съжалявам.
— За всички ни беше тежко, но както казах, майка ми правеше всичко, което бе по силите й. Просто се надявам да постигна нещо повече.
— Създала си прекрасен дом за себе си и детето си, което означава, че вече си постигнала много.
Страните й поруменяха.
— Благодаря. Впрочем, мисля да започна да разпитвам за помещение под наем, подходящо за салон.
— Потърси някое и за моето магазинче за художествени произведения. — Малъри се засмя и остави чашата си. Дори бихме могли да станем партньорки и да съчетаем красотата с изкуството на едно място. Трябва да тръгвам. — Изправи се. — Ще се отбия у Дейна и ще се прибера у дома да умувам върху онези глупави напътствия. Какво ще кажеш трите да се съберем някой ден в началото на следващата седмица? Да се посъвещаваме.
— Съгласна съм, стига да се съобразим с програмата а Саймън.
— Можем да уредим това. Ще ти се обадя.
Не бе сигурна дали ще открие нещо ново в напътствия, но се зае с тях.
Разгледа ги ред по ред и потърси метафори, скрит подтекст, двусмислени фрази и послания, нуждаещи се от тълкувание. След това ги погледна отдалеч, като цяло. Неведнъж бе спомената богинята, а за ключовете се знаеше, че ще освободят пленени души. Реши, че всичко това, взето заедно, напомня за религиозна проповед. С тази мисъл през останалата част от деня посети всички църкви и храмове във Вали. Върна се с празни ръце, но с чувството, че е свършила нещо смислено в този ден.