Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
— Защо се интересуваш точно от нея? Защо не от Зоуи?
— Интересът ми към Зоуи е по-скоро академичен. Не бих могъл да започна страстната връзка, която си представям с Малъри, без да зная всички нейни тайни и желания.
— Повдига ми се от теб, Флин.
Той спокойно взе бирата си и бавно отпи голяма глътка от нея, а другата задържа далеч от Дейна.
— Не съм глупавото ти куче, което чака да получи бисквитка. Ще ти кажа това, което зная само за да ти се подигравам, когато Малъри те разкара. Харесвам я — добави тя и подаде ръка за бирата. — Струва ми се интелигентна, амбициозна и открита, без да е наивна. Работеше в галерията, току-що я уволниха заради разногласия с младата съпруга на шефа й. Щом я е нарекла „глупава кукла“ право в лицето, не би могло да се каже, че е от най-тактичните и дипломатичните, но говори това, което мисли. Обича хубавите дрехи и знае как да ги съчетава. Харчи твърде много за тях и затова беше на червено, преди да получи неочакваното състояние тази сутрин. В момента няма приятел и мечтае за собствен бизнес.
— Наистина ме зарадва. — Флин отпи нова глътка. — Значи няма приятел. И е куражлийка. Не само е дръзнала да се сопне на жената на шефа си, а и шофира вечер сама до най-злокобната къща в Западна Пенсилвания.
— Аз също.
— Не мога да имам страстна интимна връзка с теб, сестричке. Просто би било нередно.
— Наистина ми се повдига от теб.
Но тя се усмихна, когато се наведе и я целуна по бузата.
— Защо не ми погостуваш няколко седмици?
Тъмните й очи го пронизаха с поглед.
— Престани да се грижиш за мен, Флин.
— Ти не ми позволяваш.
— Щом не се нанесох при теб, докато бях разорена, защо да го правя сега, когато съм богата? Знаеш, че обичам да бъда самостоятелна, както и ти. Така стоят нещата. Таласъмите от „Уориърс Пийк“ няма да дойдат при мен някоя нощ и да ме отвлекат.
— Ако бяха таласъми, не бих се тревожил. — Но я познаваше добре и реши, че няма смисъл повече да я убеждава. — Моля те, спомени на новата си приятелка Малъри колко съм неотразим. Остроумен, чувствителен и забавен.
— Искаш да я излъжа?
— Толкова си подла, Дейна. — Отпи още бира. — Просто си подла.
Щом остана сам, Флин се затвори в кабинета си на горения етаж. Предпочиташе да го нарича „кабинет“, вместо „офис“, защото „офис“ означаваше работа и нищо друго, докато в кабинет човек можеше да почете, да подремне или просто дълго да се взира през прозореца, потънал в размисъл. Би могъл и да работи, разбира се, но не бе задължително.
Бе обзавел стаята с масивно бюро и две широки кожени кресла, в които му се струваше, че може напълно да потъне.
Държеше папките си скрити в големи шкафове. На едната стена висяха картини в рамки на красавици от четиридесетте и петдесетте години.
Ако не можеше да се съсредоточи върху нищо друго, часове наред ги съзерцаваше в пълно уединение.
Включи компютъра и когато стана да си вземе още една бира от хладилната чанта, която му бе хрумнало да сложи под плота, едва не се препъна в Мо, вече изтегнат на пода.
Тази идея му се струваше гениална.
Най-сетне седна, завъртя глава като боксьор преди рунд и се залови да сърфира из Мрежата.
Ако в киберпространството имаше нещо за новите обитатели на „Уориърс Пийк“, щеше да го открие.
Както винаги, бе напълно погълнат от света на информацията. Бирата му се затопли. Измина час, два, почти изтичаше третият, когато Мо го накара най-сетне да откъсне поглед от екрана, като блъсна стола му така силно, че го изтласка почти до средата на стаята.
— По дяволите, знаеш, че мразя това. Почакай още няколко минути.
Но Мо неведнъж бе чувал тези думи и показа негодуванието си, като опря тежките си лапи и главата си на коленете му.
— Е, добре, ще те изведа на разходка. Ако случайно минем покрай вратата на една русокоса жена, ще се отбием, за да споделим току-що събраните сведения. Ако нещата не се развият както бих искал, ще вземем пица, така че излизането няма да бъде съвсем напразно.
Думата „пица“ накара Мо да се втурне към прага. Когато Флин слезе на долния етаж, кучето вече бе до входната врата, захапало каишката си.
Беше прекрасна вечер за разходки, спокойна и наситена с омайващи ухания, в която малкото живописно градче се наслаждаваше на последните топли лъчи преди края на лятото. В такива моменти приятният бриз го караше да се чувства доволен от решението си да се вслуша в съвета на майка си и да работи за „Диспеч“, вместо да преследва кариера в някоя престижна редакция в големия град.
Много негови приятели се бяха преместили там, а жената, която мислеше, че обича, бе предпочела Ню Йорк пред него.