Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
Или той бе предпочел Вали пред нея. „Зависи от гледната точка“, каза си Флин. Може би новините тук не бях толкова значими или сензационни, колкото във Филаделфия или Ню Йорк, но имаше предостатъчно. А нещата, които се случваха във Вали и по възвишенията наоколо, бяха важни.
Точно сега предвкусваше история, по-пикантна от всичко, за което „Диспеч“ бе писал в шестдесет и осем годишната си история.
Ако успееше да помогне на три жени, една от които бе любимата му сестра, да пофлиртува с ослепителна блондинка и да изобличи голям пъклен заговор… е, с един куршум — три заека.
— Трябва да бъдеш мил — каза той на Мо, когато наближиха кокетната тухлена сграда, в която Малъри бе влязла сутринта. — Ако се държиш както обикновено, дори няма да ни пуснат вътре.
За по-сигурно Флин уви каишката около ръката си два пъти, преди да влезе в четириетажната кооперация.
За негов късмет Малъри живееше на партера. Не само нямаше да се наложи да дърпа Мо по стълбите или към асансьора, а и апартаментите имаха малки веранди.
Това щеше да му даде възможност да примами кучето с бисквитката, която бе пъхнал в джоба си, и да го затвори отвън.
— Бъди мил — напомни му той шепнешком и го изгледа с присвити очи, преди да почука на вратата на Малъри.
Поздравът й, когато отвори, не би могъл да се нарече учтив.
Погледна първо него, а после Мо.
— Господи. Сигурно се шегуваш.
— Мога да го изведа навън — припряно каза Флин. — Но наистина трябва да поговорим.
— Ще изрови цветята ми.
— Той не рови. — „Господи, дано не го направи“, мислено промълви той. — Имам… не мога да изрека думата с „б“, защото ще полудее, но имам една в джоба. Ще го изведа на верандата, за да не ни пречи.
— Не… — Носът на Мо се устреми право към скута й. — Мили боже.
Малъри се отдръпна назад, а Мо сякаш само това чакаше.
Прескочи прага, повлече Флин след себе си по старинния персийски килим и едва не събори вазата в стил „Деко“, пълна с късни лилии.
Ужасена, Малъри изтича до вратата на верандата и рязко я отвори.
— Вън, вън, веднага!
Мо познаваше тази дума, но отказа да излезе от апартамента, в който имаше толкова съблазнителни ухания. Просто отпусна тежките си задни части на пода и удари с лапи.
За да запази достойнство, Флин нямаше друг избор, освен да го повлече за нашийника към вратата.
— Добре, наистина си много мил. — Останал без дъх, уви каишката около едно дърво в градината. Когато Мо започна да скимти, той застана на колене. — Престани. Нима нямаш нито гордост, нито чувство за мъжка солидарност? Как ще успея да сваля тази жена, ако ни намрази? — Зарови лице в козината на главата Му. — Легни долу и кротувай. Ако го направиш заради мен, целият свят е твой. За начало ще ти дам това.
Извади бисквитката. Скимтенето изведнъж престана и опашката заудря по земята.
— Още една издънка и следващия път ще те оставя затворен у дома.
Стана и отправи най-чаровната си усмивка към Малъри, която отегчено стоеше до вратата отвътре. Когато я отвори и го покани да влезе, той реши, че е постигнал малка победа.
— Водил ли си го в школа за дресировка? — попита тя.
— О, да, но имаше инцидент. Сега не ми се говори за това. Страхотен апартамент.
„Обзаведен е с женски вкус“, реши той. Нямаше дребни момичешки дрънкулки, а личеше уникален усет и стил.
Стените бяха боядисани в наситен розов цвят, ярък фон за картините. Бяха истински антики или толкова добри репродукции, че можеха да минат за автентични. Нежни тъкани и изящни форми.
Всичко бе ново и съвършено подредено.
Уханието на цветята и венчелистчетата, поставени в купички с вода, също издаваше женско присъствие и се съчетаваше с парфюма й.
Звучеше тиха музика. Коя бе песента?… Ани Ленъкс редеше иронични стихове за сладки мечти.
Всичко говореше за неповторим, много изтънчен вкус.
Флин се приближи към картина на жена, излизаща от тъмносиня вода. Имаше мощно еротично въздействие.
— Красавица е. В морето ли живее, или на сушата?
Малъри повдигна вежди. Поне бе задал остроумен въпрос.
— Мисля, че все още не е направила избора си. — Проследи го с поглед, докато обикаляше стаята. Стори й се по-… мъжествен тук, в нейния дом, отколкото на улицата и в необзаведената приемна в къщата си. — Какво правиш тук?
— Първо, исках да те видя отново.
— Защо?
— Защото си красива. — Беше му приятно и забавно да я гледа и затова пъхна палците си в джобовете и застана с лице към нея. — Може би това ти се струва неоснователна причина, но мисля, че е много просто. Ако нямаше красиви неща, които да съзерцаваме, не би съществувало изкуство.