Вратите на съзиданието
- Автор: Фармер Филип Хосе
- Серия: the world of tier #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вратите на съзиданието». Краткое содержание книги:
Когато Угризен — сатанинският господар на повелителите — отвлича съпругата на Улф, Хризеис, той го принуждава да проникне в смъртноопасната вселена, осеяна от клопки и коварни капани, каквито само зловещото съзнание на ГОСПОДАРЯ-ПОВЕЛИТЕЛ е в състояние да измисли.
Улф може да разчита само на своята смелост и съобразителност, за да се изправи срещу този космически лабиринт и постепенно разбира, че ако не се случи някакво чудо, двамата с Хризеис са обречени…
— Е, значи съм истинска представителна на Повелителите — отбеляза тя. — Достойна дъщеря на баща си. И, бих допълнила, не по-малко достойна сестра на брат си. Ти беше точно същия като мен, скъпи ми Джадауин, преди да станеш дегенерат-землянин, превръщайки се в откачения Улф.
Тя се приближи, сниши глас и продължи:
— От много време не съм спала с мъж, Джадауин. А и ти не си се докосвал до жена, откакто мина през вратата. А аз знам, че си като пръч и започваш да страдаш, когато мине ден без да си вкарал жена в леглото си. Защо не забравиш за явната си омраза към мен — аз и без това не я разбирам! — и не се позабавляваме заедно? Има хиляди скришни места на острова — тъмни, топли и усамотени, където никой няма да ни обезпокои. Обърни внимание, че аз те моля, а знаеш колко голяма е гордостта ми.
Тя казваше истината. Той бе изключително здрав и жизнен мъж. Мъжките желания го спохождаха всеки ден, макар да се бореше срещу самата мисъл, поддържайки високо ниво на активност. Когато дойдеше нощта и той легнеше, стараеше се да насочи мислите си към баща си, опитвайки да си представи хилядите възможни усложнения и най-добрите начини да се справи с тях.
— Първо кървавата схватка, после финала с жените — каза той. — Не аз те възбуждам, а острието в ръката ти и кръвта, която бликва като мушнеш с него.
— И двете — поправи го тя. После протегна ръка към него: — Хайде, ела!
— Не — поклати той глава. — И повече не искам да говоря по този въпрос. Смятай, че тази тема е погребана!
— Скоро и ти ще си погребан — изсъска тя. — Никой не може да…
Вейла се обърна и се отдалечи, а когато след малко отново погледна към нея, тя говореше със сериозно изражение на лицето с Паламаброн. Скоро двамата потънаха в мрака на един от коридорите. За миг поиска да им заповяда да се върнат. Защото на практика те дезертираха от своите постове. Опасността от нихидорите като че ли бе преминала, но ако живачният дъжд се засилеше, островът можеше тежко да пострада.
След кратко двоумение сви рамене и се обърна на другата страна. В края на краищата, никой не го беше упълномощавал с власт над останалите. Сътрудничеството между Повелителите не бе нищо повече от едно обикновено устно споразумение; не съществуваше и никакъв общоприет ред на нещата, да не говорим за някаква система от наказания. Освен това, ако опиташе да се намеси, това можеше да бъде схванато като проява на ревност. И едно такова обвинение нямаше да остане напълно безпочвено. Защото го заболя, когато видя Вейла да се усамотява с друг мъж. Всичко това можеше да служи като мярка за някогашната му обич… наистина, след петстотин години той все още се вълнуваше какво става с нея!
— Колко време обикновено продължава дъждът? — обърна се той към Дугарн.
— Около половин час — отговори вождът. — Черната комета донася със себе си капките. Наричаме ги „смехът на Уризен“, защото те могат да бъдат само негово изобретение. Уризен е жесток, кървав бог, който изпитва наслаждение от нещастието на хората. Отношението на Дугарн към Уризен не беше точно като това на Повелителите. В течение на няколкото хилядолетия, през които наследниците на похитените Повелители бяха израснали тук, името на Уризен се бе превърнало в символ на злия бог върху пантеона на абуталите. Дугарн нямаше и най-смътна идея какво представлява вселената, в която му бе отредено да живее. За него светът беше Светът — единственият възможен. Повелителите бяха полубогове — синове и дъщери на Уризен от смъртни жени. Повелителите също бяха смъртни, макар да имаха огромна мощ. Разнесе се експлозия и за миг Улф се изплаши, че газовите мехури в другия край на острова са се спукали. Но един от абуталите го успокои, обяснявайки, че се е взривило едно от гнездата на нихидорите. Не така добре защитени като острова, те бяха пострадали по-тежко от концентрирания живачен дъжд и мехурите им се взривяваха един след друг в нещо подобно на верижна реакция, в края на която гнездото ставаше на парчета. Улф отиде при клекналия в един ъгъл Теотормон. Брат му вдигна поглед, в който се четеше омраза и мъка. Улф му заговори, но той извърна глава. Когато Улф клекна до него, Теотормон стана неспокоен. Накрая погледна Улф и каза:
— Знам от баща ми, че има четири планети, обикалящи около петата. Тя се казва Апирматцум и на нея се намира неговата крепост. Останалите планети имат размерите на тази и всички са намират от Апирматцум на около двайсет хиляди мили. Тази вселена не е от скоро. Тя е само една от серията създадена преди поне петнайсет хиляди години. Всички те бяха добре скрити, защото баща ни активираше вратите само когато се налагаше той лично да ги използва. По този начин скенерите на другите не са могли да ги открият.