Вратите на съзиданието
- Автор: Фармер Филип Хосе
- Серия: the world of tier #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вратите на съзиданието». Краткое содержание книги:
Когато Угризен — сатанинският господар на повелителите — отвлича съпругата на Улф, Хризеис, той го принуждава да проникне в смъртноопасната вселена, осеяна от клопки и коварни капани, каквито само зловещото съзнание на ГОСПОДАРЯ-ПОВЕЛИТЕЛ е в състояние да измисли.
Улф може да разчита само на своята смелост и съобразителност, за да се изправи срещу този космически лабиринт и постепенно разбира, че ако не се случи някакво чудо, двамата с Хризеис са обречени…
— Какво!? Да избягам от битка? — възкликна Дугарн. — Това… това просто е немислимо! Равносилно е да се обявим сами за страхливци. Имената ни ще бъдат изричани с презрение от нашите врагове.
— Говориш глупости! — отсече Улф. — Другите абута не могат дори само да се приближат достатъчно, за да ви идентифицират, ако не им разрешите. Но това си е ваш проблем. Умрете, щом не можете да се промените, след като желаете точно това.
Улф се захвана да помага в разчистването на острова. Мъртвите и ранени нихидори бяха изхвърлени през борда. Мъртвите абутали бяха почетени с дълга и тържествена траурна церемония, ръководена от Дугарн, понеже се оказа, че по време на битката магьосникът беше намерил смъртта си с извита глава. След това телата им внимателно бяха плъзнати, за да намерят последен покой във водите на морето.
Дните и нощите минаваха също толкова бавно, колкото бавно се носеше в небето летящият остров. Улф прекарваше значителна част от времето си в наблюдение на големите кафяви тела на другите планети. Апирматцум се намираше на около двайсет хиляди мили. Толкова близко и така далече! Все едно, че бе на милион мили от тях. Наистина ли беше така невъзможно да се стигне до нея? В главата му започна да се заражда план — план толкова фантастичен, че той едва не го изостави в същия миг. Но ако намереше необходимите му материали, той можеше, наистина можеше да се опита да го приложи.
Абутата мина над полярната област, която изглеждаше както всичко останало под краката им. На два пъти зърнаха вражески острови в далечината. Но когато те бавно променяха курса си в посока към тях, Дугарн с мъка в сърцето нареждаше неговия остров да се отдалечи. Отваряха се клапаните на цялата редица газови мехури в едната страна на острова и слабата реактивна тяга помагаше разстоянието между преследвач и преследван да се задържи постоянно. Не след дълго неприятелят се отказваше, изразходвал опасно много газ.
Дугарн обясни, че маневрите, които сближаваха два абута на разстояние достатъчно за провеждане на битка, понякога отнемали до пет дни.
— Никога не съм виждал други хора с такова настървение да търсят смъртта си — бе единственият коментар на Улф.
Един ден, когато на Повелителите вече бе започнало да им се струва, че ще се носят вечно над скучните води, викът на наблюдателя ги накара да изтичат развълнувани към него.
— Майката на Островите! — извика той. — Точно по курса! Майката на Островите!
Ако това наистина беше Майката на Островите, то децата й трябваше да бъдат много малки. От трите хиляди стъпки височина, на които се намираха, Улф можеше да обгърне с поглед цялата плаваща маса от бряг до бряг. Дори в най-широката си част островът не надвишаваше трийсет мили, а дължината му не надхвърляше дванайсет. Но повечето неща са относителни, така че на този свят, островът представляваше цял континент.
Виждаха се заливи и дори леки неравности на почвата, в които се бе събрала водата на малки езерца. Някаква сила, вероятно сблъсък с други острови, беше разместила пластовете така, че се бяха образували хълмове. И точно на върха на един от тези хълмове Улф видя вратите!
Бяха две — шестоъгълници от някакъв излъчващ вътрешно сияние метал — и се издигаха на височината на портал на хангар за цепелини.
Улф изтича да предупреди Дугарн. Командирът също беше видял вратите и вече бе започнал да издава поредица заповеди. Още преди много време той беше обещал на Улф, че ако някога намерят вратите, това ще означава край на тяхното споразумение: Улф, излъчвателят и останалите Повелители щяха да напуснат абутата.
Нямаше достатъчно време за да изпуснат газ и се снижат над острова. Много преди да достигнеха желаната височина, абутата щеше да е подминал Митца — Майката. Затова Повелителите бързо слязоха на най-долната палуба, където ги очакваха привързаните с ремъци газови мехури за скачане. Те пристегнаха ремъците и бяха спуснати през долните люкове. Дугарн и абуталите се събраха около тях, за да се сбогуват. Но само Улф и Лува бяха удостоени с тази чест. Целунаха ги и насила им пъхнаха цвета на младото растение, върху което узряваха газовите мехури. Останалите Повелители не бяха дори погледнати. Улф късо се сбогува и стъпи през люка. Започна да се спуска със скоростта на парашутист с разтворен парашут. Останалите Повелители го последваха. Сред папратите под краката му се виждаха поляни, но той не успя да прецени точно силата на вятъра. Приземи се във върха на гигантска папрат, която се огъна под тежестта му и така смекчи удара. Другите също се приземиха успешно и само някои се отърваха с леки ожулвания. Теотормон разполагаше с два мехура заради своите четиристотин и петдесет фунта, но дори и при това положение той кацна пръв. Гумените му крака се подгънаха под него, той се претърколи и в следващия миг скочи, стенейки, защото си беше ударил главата. Улф изчака всички да се оправят. Махна с ръка към илмавирци, които ги гледаха надзъртайки през люковете. Островът бавно ги подминаваше и не след дълго се скри от погледа им. Повелителите се отправиха през джунглата към върха на хълма. Бяха нащрек, защото отгоре бяха видели много от местните жители. Все пак стигнаха до вратите без да срещнат никой от аборигените и скоро излязоха пред огромните шестоъгълници.