Вратите на съзиданието

Улф отново разчисти нападателите около групата Повелители. Те всички бяха на крака и макар и изплескани с кръв, продължаваха да размахват мечовете си. Улф им извика да го заобиколят. Докато отблъскваха крилатите мъже, щеше да стреля над главите им. Той стъпи на купчина вражески трупове и хладнокръвно продължи безмилостния си прицелен огън. Изведнъж осъзна, че са му останали само две смени на заряда. Беше се надявал да запази поне няколко за атаката на крепостта на Уризен, но моментът не позволяваше никакви икономии. Ако не използваше излъчвателя, той и всички около него щяха да умрат. Вейла, която се биеше точно пред него, извика. Той вдигна поглед нагоре, където тя сочеше. Някакъв тъмен обект, наподобяващ черна комета, се носеше в небето. Беше се появил незабелязан от никого в разгара на схватката.

Абуталите около тях също погледнаха към небето. После отчаяно изкрещяха и захвърлиха оръжията си. Игнорирайки крилатите мъже, те се впуснаха към най-близките люкове. Нихидорите се поинтересуваха от причината за това странно поведение, но когато я видяха, също изпаднаха в ужас. Те се хвърлиха във въздуха, за да стигнат до гнездата и се скрият с тях под острова.

Улф не захвърли излъчвателя си, но беше заразен от трескавото желание на останалите да се скрият под най-близкото прикритие. Дугарн му беше разказвал за черните комети, които отвреме-навреме се появявали в небето на тази планета. Беше го предупредил за другото, което винаги съпътствало появата им. И докато тичаше към близки люк, той дочу някакви странни съскащи звуци около себе си. В листата на стените се появиха малки дупки, струйки дим се заизвиваха от покритието на палубата. Един нихидор, махащ трескаво с криле десет стъпки над главата му, отчаяно изкрещя. Миг по-късно падна на палубата, пронизан на няколко места с димящо крило. После падна втори, след него трети, а заедно с тях и няколко абутали. Труповете потръпваха от ударите на малките капчици. Ударът на капка живак изби излъчвателя от ръката на Улф. Той спря, вдигна го отново и пак побягна. В продължение на един безкраен миг не можеше да мине през люка, защото спасяващите се пред него Повелители задръстиха тесния отвор. Те се сбиха един с друг, започнаха да се ругаят и проклинат в името на Лос. Някои дори надигнаха вопли, призоваващи баща им Уризен, или отдавна мъртвата им майка. За миг, но наистина тази мисъл само се стрелна през главата му, Улф се противопостави на изкушението да си разчисти пътя с помощта на излъчвателя. Беше уверен, че всеки от тях, евентуално с изключение на Лува, би постъпил именно по този начин. Защото да се остане навън в този миг, означаваше смърт. И всеки миг можеше да се превърне в разликата между живота и смъртта. Неочаквано причината за задръстването изчезна и всички вкупом влетяха вътре. Улф се бе хвърлил с главата напред. Нещо докосна панталоните му. Прасецът на крака му пареше. Чу се шум на изплискване и той усети горещ живак по задната страна на главата си. След това се пронесе във въздуха покрай късата стълба и смекчи удара в пода с двете си ръце, пускайки излъчвателя миг преди това. Успя да убие енергията и се претърколи в кълбо напред. Спря се в краката на Паламаброн, който се канеше да слезе по втората стълба. Паламаброн изкрещя и политна напред. Улф погледна в шахтата на стълбата и го видя да пада върху останалата част от групата на Повелителите. Всички крещяха и ругаеха. И все пак, изглежда никой не беше сериозно ранен.