Картел
- Автор: Сулитцер Поль-Лу
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Картел». Краткое содержание книги:
Тя усилено размишляваше. Така, както им го беше изложил Лафьой, случаят се представяше в съвсем неочаквана светлина.
— Или отиваме до Ню Йорк, или изобщо се отказваме — отсече накрая Зенаид.
С тази разлика, разбира се, че нямаше намерение да се отказва.
— Какво е това ПОП? — полюбопитства Лавиолет.
ПОП: „публична оферта за покупка“. Много прост механизъм, чрез който определено лице или група лица, тоест дружество, закупува или се опитва да закупи друго дружество. Покупката може да бъде твърда или свободна, но във всички случаи води до установяването на контрол, като се има предвид, че този контрол може да се упражнява от главния акционер, без да е задължително той да държи мажоритарен пакет акции.
Една ПОП се окачествява като приятелска, когато по ред причини ръководителите на набелязаното за закупуване дружество са настроени благосклонно към подобна процедура.
Тя се смята за неприятелска и дори брутална, когато същите тези ръководители са готови по-скоро да пукнат, отколкото да загубят контрола над дружеството.
По принцип инициаторът или инициаторите на ПОП (обявявана винаги незадължително по отношение на дружество, което се котира на борсата) предлагат официално на акционерите на атакуваното дружество да откупят акциите им на цена, значително по-висока от пазарната, като плащането се извършва почти винаги в брой. Освен в случаите на размяна: толкова акции на еди-кое си дружество срещу акциите, които държите в портфейла си, господине — но тогава става въпрос за ПОР, или „публична оферта за размяна“. Двата типа оферти могат да се приложат едновременно, но такива случаи са по-скоро рядкост.
Обявяването на ПОП по адрес на дадено дружество предполага задължително изкупуването на всички акции, пуснати на пазара, и то в границите на предварително фиксирания от офертата срок.
Може да се обяви ПОП срещу всяко дружество, стига то да се котира на борсата и следователно да е емитирало акции. Мащабите му са без значение. Колкото по-големи са оборотът и пазарната му стойност, толкова по-значителни капитали трябва да се мобилизират за атаката.
— Разбра ли, Лавиолет?
— Мисля, че да.
За периода от 17 май 1792 година, когато на Уолстрийт е била основана Нюйоркската борса, до 1981 година историята помни само единайсет случая на ПОП срещу компании на стойност от над един милиард долара.
— От 1981 година насам те са повече от сто.
— И всяка за над един милиард долара?
— Да. Без да броим офертите с по-малка стойност. Само през 1986-а е имало сто деветдесет и седем ПОП на обща стойност над шейсет и пет милиарда долара.
— И на какво се дължи това щуро увеличение? — попита Алекс.
— На факта, че след 1982 година „Дау Джонс“, тоест индексът за флуктуациите на Уолстрийт, коригиран с оглед покачването на цените, пада под регистрирания около преди десетина години. Общо взето, американските компании струват по-евтино. Те са в процес на разпродажба. Всъщност, европейските и японските финансисти не грешат, като смятат, че не след дълго ще започнат да си пазаруват в Америка. Особено след поевтиняването на долара.
Точно тогава на сцената се появяват „рейдърите“15. Хора, които предприемат рейдове срещу определени компании.
И то неизменно чрез неприятелски ПОП или чрез така наречените, според собствената им терминология, „незаявени оферти“. Целта им не е тайна за никого: да принудят ръководителите на атакуваната компания да извършат цялостно преструктуриране, чрез което по принцип да се стигне до преоценяване на акциите на „мишената“. С други думи, това са (почти) чиста проба филантропи, чиято единствена грижа е благоденствието и забогатяването на пренебрегваните обикновено дребни акционери.
Въпрос на гледна точка. Пиратите са винаги онези другите, докато ние сме корсари, така че не ни се бъркайте.
Има обаче злобари, които смятат, че в действията си рейдърът се мотивира единствено от два типа цели.
Било да се сдобие с достатъчно количество акции на атакуваната компания, за да се превърне за управата й в сериозен източник на неприятности, и после да спазари оттеглянето си в замяна на изкупуването на изключително висока цена на акциите, заграбени от него на пазара. Което някои не се колебаят да нарекат просто шантаж — шантаж чрез зелената банкнота, или тъй наречената greenmail16.
15
Рейдър (англ.), в случая „нападател на компании“ — отделно лице или организация, която обявява неприятелски ПОП срещу компании, чиито акции се предлагат на фондовата борса. — Б.пр.
16
Greenmail (англ.) — буквално: „зелена поща“. — Б.пр.