Картел

Особено след като Рейгън занижава данъчните ставки. Макартър е абсолютно чист и дори цяла армия данъчни агенти не би могла да открие нещо нередно, ако ще и сто години да го проучва. (Не би казал същото за Лодегър, който със сигурност не е пропуснал да направи някоя и друга грешка!).

Сто и шейсет милиарда за изпиране на година. И пак отначало всяка следваща година. При това сумите стават все по-колосални, тъй като приходите нарастват. Известно време смята, че съществува таван, някаква сума, която е невъзможно да се надхвърли. Защото не може все пак да се инжектира до безкрай и заедно с това безпроблемно световната икономика с изпрани пари. Таван съществува, това е повече от сигурно. Макартър е дори убеден, че опасно се приближава до него. Но му хрумва една идея (поредната), която може да разреши всички проблеми, включително и положението на „онези там“, превърнали се в затворници на собствената си страна.

Идеята е гениална и грандиозна. Тя е призвана да увенчае кариерата му и впоследствие да осигури не само неговата безопасност, но и тази на Лети и дъщерите му, при това веднъж завинаги. Известно му е златното правило на Мравките: никога не използувай човек, ако не разполагаш със средство за натиск върху него — семейство, жена, деца, родители, братя и сестри, които да можеш да подложиш на ужасяващи репресии при най-незначителната грешка или по едничката причина, че въпросното лице е привлякло нечие внимание. Като оня… Как му беше името? Моралес?

Мравка от Милуоки, чиято единствена вина е, че е бил засечен по време на работа. Една двумилиметрова мравчица, подобна на стотици други, над които бдят по-големи, едносантиметрови или двусантиметрови Мравки, дебнати на свой ред от петдесетсантиметрови Мравки, които пък са ръководени от други, още по-големи. И така нататък.