Картел
- Автор: Сулитцер Поль-Лу
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Картел». Краткое содержание книги:
В замяна на двайсет процента от печалбите, които ще осигури на инвеститорите си.
И на уреждането на един малък проблем, в смисъл, че въпросните десет милиона били внесени по шифрована сметка в една банка на Бахамските острови. За никого нямало да бъде здравословно, ако Министерството на финансите започнело да си вре носа в сделката. „Сигурно има начини да се инвестират печелившо в американския финансов пазар пари, чийто произход не е твърде ясен. Във всеки случай убеден съм — аз и моите съдружници сме убедени, — че такива начини са ви известни.“ Да, известни са му. В интерес на истината, дори е сигурен, че може да измисли нови, непознати досега начини, Макартър не е наивен, или поне не чак толкова наивен. От този момент нататък вече почти не храни съмнения относно действителния произход на всички тези милиони, ала все още се двоуми: пари от хазарт, пари от някакъв незаконен трафик, на наркотици, например?
Отказва. Мора се усмихва, учтиво му благодари, изразява искрено съжаление и си отива, изчезва. Макартър също съжалява. Почти се сърди на себе си. Управлението на единия милион долара (за шест месеца е успял да увеличи четворно първоначалния капитал) му е доставило неописуема наслада и удовлетворение, в сравнение с които полученото възнаграждение от шейсет и пет хиляди долара го вълнува твърде малко. Но отказва, все така без да спомене думица на Лети, и наистина за първи път след четиринайсетгодишен брак скрива нещо от нея. След което архивира съжалението вдън съзнанието си, при спомените. Още повече, че след втората си, трагично завършила бременност, Лети ненадейно рухва за най-голямо изумление на Макартър, свикнал винаги да разчита на нея и убеден освен това, че й дължи всичко. Лекарите назначават на Лети сънна терапия.
Следва съвършено нов момент в живота на Макартър — той се оказва сам.
Тя се изпречва на пътя му една дъждовна вечер, когато се прибира с колата си в печално пустия апартамент на Уошингтън Хайтс. Закача я, или поне решава, че я закача, че я блъсва с бронята. Часът е един и половина след полунощ; същата вечер, за да отложи момента на завръщането си у дома и на самотата, Макартър е приел поканата да вечеря у един приятел. Ударът е лек, едва доловим. Ужасен (той кара лошо и знае това), Макартър изскача от колата и се навежда над нея. Тя е блондинка, толкова естествена, колкото неподправена брюнетка е Лети; в безсъзнание е.
Макартър се обажда в полицията, идват, една линейка откарва пострадалата в най-близката болница. Дежурният лекар в спешното отделение го успокоява: няма й нищо, като се изключи незначителна синина на едното бедро. При прегледа се установява, че загубата на съзнание е мимолетна; очевидно при падането си е ударила тила в асфалта, нищо повече. Прекарва част от нощта в стаята на непознатата и на следващия ден, пада се събота, отново я навестява. Тя му се усмихва, очарователна е. Макартър е смутен. Обяснява му, че вината е изцяло нейна — тръгнала да пресича, без да се огледа. Казва му и други неща за себе си: изучавала актьорско майсторство и мечтаела да пише за телевизията. Вярно, предишната вечер била малко притеснена, но не чак до такава степен, че да хукне да се самоубива. Доскорошната й връзка приключила зле; любовникът й я изоставил; да разправят каквото щат, но все пак боляло. Изписват я от болницата и Макартър я откарва у тях, в една мрачна, зловеща стая в покрайнините на Бронкс. Е, намира й нещо по-добро. Един от племенниците на Лети е наел малък апартамент в Уошингтън Хайтс и в момента е на пътешествие из Европа. Анджела — така се казва блондинката — може да се настани там за известно време. Помага й.
Кани я на вечеря.
Сутринта на следващия ден двамата се любят. Това е още един нов момент в живота на Макартър. До този ден никога не е изневерявал на Лети. „Просто го желая — казва Анджела — и няма да има никакви последствия. Най-малко за теб. Хайде, не се цупи.“ После прихва и заявява, че още в понеделник ще си намери друго жилище и че няма намерение да остава на негова издръжка. Сетне отива да се изкъпе, докато той излиза, за да купи това-онова. Като се връща, я намира мъртва, удушена с колана на собствения му халат. След по-малко от минута телефонът иззвънява. Обажда се Франк Мора, който предишната седмица го е търсил два пъти. „Не пипайте нищо, идвам“, казва Мора. И всичко се решава за няколкото минути от мига, в който затваря телефона и продължава да се взира в него, борейки се с изкушението да звънне в полицията, до момента на идването на Мора.