Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Не искаше да ми каже, дори по обезопасената линия, която ни организира Прр’т-касст-а. Но е само на половин завъртане зад вас, тъй че скоро ще може сам да отговори на въпросите ви.
— Разбирам — промърмори Клнн-даван-а. — Какво ще правим сега?
— Ами… първо ще ми дадете пакета.
— С удоволствие. — Клнн-даван-а отвори чантичката на колана си. — Когато пристигнах, ужасно ме достраша, че някой от старейшините може да надникне вътре.
— Бях взел мерки това да не се случи — увери я той. — В този кабинет има една метална кутия, вградена ей там в стената — сигурно е останала от командира на хората-завоеватели. Вече не може да се заключва — стопихме бравата, за да видим какво има вътре — но ще ни свърши работа, за да приберем пакета на сигурно място.
— Чудесно — рече Клнн-даван-а и извади малкия пакет с тъканния образец от семейния храм на рода Прр. — Все пак трябва час по-скоро да го пратим там, където му е мястото.
— Има много причини да го направим — навъсено каза Трр-мезаз, докато отваряше пакета. — На първо място животът на Прр’т-зевисти. То ли е наистина?
— Да, то е — увери го тя. — Зная, че изглежда малко странно, но би трябвало да свърши същата работа като обикновено резенче.
— Скоро ще разберем — каза Трр-мезаз, мина през стаята и отвори един от шкафовете. — Преди това обаче искам да ми разкажете как успяхте да го вземете. — Той приклекна пред отворената врата, дръпна капака на касата и постави пакета вътре.
Внезапно пред бюрото в кабинета изникна старейшина.
Клнн-даван-а възкликна уплашено. Трр-мезаз обаче дори не трепна.
— Да? — попита той и погледна през рамо.
— Открихме нещо, командире — докладва старейшината. Пулсираше от вълнение. — Голяма подземна структура, широка повече от петнадесет разкрача и заровена на двайсет разкрача под земята.
— Проверихте ли какво има вътре? — попита Трр-мезаз, докато затваряше вратата.
— Не можем да проникнем. Отвътре е изолирана с метална обшивка.
Вратата зад Клнн-даван-а се отвори и влезе Клнн-вавги.
— Командире, открихме… а, вече са ви докладвали.
— Чух само първата част — уточни Трр-мезаз. — Не разбрах обаче намерили ли сте входа.
— Има един наклонен тунел, който води надолу — обясни Клнн-вавги. — В края му има замаскирана в хълма врата. Старейшините все още търсят отключващия механизъм.
— Ако трябва, стопете бравата — каза Трр-мезаз. — Вземи един отряд войници. Ще слезем да проверим какво има долу.
— Слушам — отвърна Клнн-вавги. — Ще ни трябва ли свързочник?
— Не трябва ли да вземете и техници? — намеси се Клнн-даван-а.
— Не би било зле — отвърна Клнн-вавги. — За съжаление всички техници на Доркас са затънали до гуша в работа — трябва да огледат всичко в мрачанския кораб. Контактната група, пратена от Седалището на Върховния, ще пристигне след едно пълно завъртане и Военното командване иска да събере колкото се може повече информация за мрачанските технологии, преди да са кацнали.
— Означава ли това, че ще откажат да прехвърлят част от техниците тук?
— Най-вероятно — отвърна Трр-мезаз. — Освен това не е изключено да ми наредят да не слизам в подземната сграда. Рано или късно ще получат доклада на старейшините, независимо какво нареждам аз.
— Но защо Военното командване няма да позволи тази подземна структура да бъде изследвана?
— Наречете го нюх — отвърна Трр-мезаз и тръгна към вратата. — А сега, ако ме извините, трябва да предам някои заповеди на войниците.
— Нека и аз отида с тях — предложи Клнн-даван-а.
Трр-мезаз помръдна отрицателно с език.
— Не. Може да е опасно.
— Също колкото да оставите войниците ви да се мотаят без работа — изсумтя тя. — Имам доста богат опит с другопланетни артефакти.
Той я гледаше нерешително.
— Ако ви се случи нещо, Трр-гилаг лично ще ме възнесе в старейшинство.
— Той няма думата — заяви Клнн-даван-а. — А и в края на краищата нашият годеж беше отменен.
— Да, но…
— Единственият начин да се съберем отново е като допринесем за победата в тази война и накараме родовите водачи да преосмислят решението си. Нищо чудно обследването на тази подземна сграда да се окаже подобен принос.
— Да, напълно е възможно — съгласи се Трр-мезаз.
— В такъв случай отивам — заяви тя и стана. — Ще имам ли време да се преоблека?
— Мисля, че да. — Трр-мезаз премести език. — Клнн-даван-а…
— Ще се справя, Трр-мезаз — успокои го тя и докосна леко бузата му с език. — Повярвайте ми. Трябва само да си взема багажа от совалката и да намеря място, където да се преоблека.
През последните двайсетина дни Мелинда Кавана неведнъж се бе замисляла върху това как комбинацията от напрежението от войната и принудителното затваряне могат да пробудят в човека едновременно най-добрите и най-лошите му страни.