Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Предполагам, че е изгарял от нетърпение да чуе как е брат му и защо се е провалил годежът — рече Клнн-даван-а, като се стараеше да говори спокойно. Изглежда, Клнн-вавги не бе склонен да се върже на номера с личните съобщения.
А щом не успя да измами него, вероятно и други щяха да заподозрат, че става нещо нередно. Достатъчно бе дори само един от тях да нареди на някой от старейшините да надникне в багажа й…
— Това, разбира се, не е моя работа — призна Клнн-вавги и повдигна рамене. — Но тук има и такива, които смятат, че всичко, което се случва на Доркас, касае лично тях. Исках само да ви предупредя за това. Ето, стигнахме.
— Благодаря — прошепна Клнн-даван-а, докато минаваха между двамата войници, охраняващи вратата.
Да, старейшините сигурно щяха да се опитат да надушат какво се крие зад неочакваното й пристигане — а и нима имаха какво друго да правят?
Какво пък, нищо страшно. Най-много да сметнеха, че е пристигнала, за да обсъди с Трр-мезаз отмяната на годежа с Трр-гилаг, и в такъв случай пристрастеността им към сплетните щеше да й е от полза.
Помещението, в което влязоха, на пръв поглед наподобяваше скъпо оборудвана лаборатория за някоя важна изследователска група, която се занимава с извънземни култури. Рафтовете на три от четирите стени бяха натъпкани с най-модерна оптронична апаратура и пред всеки от мониторите имаше по един зхиррзхианец. Други се разхождаха из стаята и обсъждаха проблемите си полугласно. Над всичко това се поклащаше облак от петнайсетина старейшини — някои се надвесваха над мониторите, а други се вслушваха в обсъжданията. Повечето бяха скупчени пред един от големите монитори.
В средата на тази група тя забеляза Трр-мезаз.
— На няколко пъти вече бе отбелязано, че скалите в този район са особено богати на метални залежи — тъкмо казваше той. — Не желая да ми го повтаряте повече. Това е първата солидна следа, която открихме, и искам да я следваме докрай. Ясно ли е?
— Да, командире — отвърна един от старейшините с тон, който според Клнн-даван-а граничеше с неподчинение. — Правим каквото можем.
— Правете каквото е необходимо — поправи го заплашително Трр-мезаз. — Чухте заповедите ми.
— Подчиняваме се, командире — отвърна сърдито старейшината, обърна се и даде знак на останалите старейшини да го последват. — Чухте какво каза командирът. Да вървим.
Цялата група трепна и изчезна.
— Открили ли са нещо? — попита Клнн-вавги.
— Въпрос на преценка — отвърна Трр-мезаз кисело. — Старейшините, които претърсват района на север от селото, са се натъкнали на неметален кабел на дълбочина четири разкрача под земята.
— Звучи многообещаващо — каза Клнн-вавги. — Какъв е проблемът?
— Проблемът е, че ще се затрудним при откриването на богати на метали скали в този район. Неколцина от старейшините са уверени, че става въпрос за комуникационен кабел на една от установките, която разрушихме при първата атака на планетата. — Той се обърна към Клнн-даван-а. — Добре дошла на Доркас, Клнн-даван-а. Пристигате в напрегнат момент и се боя, че гостоприемството ни няма да е така щедро, както се надявате.
— Забравяте, че съм свикнала със суровите условия на различни светове, Трр-мезаз — отвърна сухо Клнн-даван-а. — Зная, че не съм дошла тук на почивка.
— Сигурен съм, че е така — щракна с език Трр-мезаз. — Заповядайте в кабинета ми.
След няколко стоудара влязоха в кабинета на Трр-мезаз.
— Радвам се, че пристигнахте безпрепятствено — заговори домакинът, докато се настаняваха в креслата. — Трябва да ви призная, че бях доста обезпокоен от вестта за нападението на Шаманв от хората-завоеватели.
— Аз също бях обезпокоена — отвърна Клнн-даван-а. — Бях съвсем на открито, когато черно-белите кораби на хората-завоеватели прелетяха над нас. Имали сме късмет в онзи ден.
— Невероятен късмет — съгласи се Трр-мезаз. — Според докладите това са били кораби на копърхед. Най-опасните човешки завоеватели сред техните войници.
— По-добре, че не го знаехме тогава.
— Вероятно. — Трр-мезаз направи кратка пауза. — Носите ли пакета?
— Да — отвърна Клнн-даван-а и се огледа. — Безопасно ли е да говорим за това тук?
— Напълно — увери я той и също се огледа. — Всички старейшини трябва да са на постовете си или да претърсват района на север от селището. Останалите ги използваме като свързочници. Между другото — сигурно още не знаете. Става въпрос за Трр-гилаг — свалили са го от мрачанската мисия. Тъй че той също идва насам.
— Насам ли? — Клнн-даван-а чак подскочи. — Защо?