Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Отиваме на юг — отвърна Колчин. — Открихме много подходящо находище сред едни комарански шубраци, в средата на които расте паправо грозде. — Той повдигна вежди. — Малко се затрудняваме да открием най-зрелите дънери. Дали не бихте се съгласили да напуснете групата си и да се присъедините към нас за няколко дни — неоценимият ви опит ще ни бъде от голяма полза. Срещу съответния дял мъзга, разбира се.
Пилтариаб почна да рови в една от раниците, а миризмата му стана малко по-тежка. Кавана вече знаеше какво може да означава това: че авурецът мисли.
— Много ми се иска, моо саб Плекс — каза той. — Но мисля, че няма да мога. Моята група се нуждае от носа ми. Ще ме чакат при разширението на Торливата река.
— Е, щом не можете, значи не можете. — Колчин повдигна рамене.
— Може би по-нататък ще намеря възможност да се отбия — обеща Пилтариаб, докато балансираше с четирите тежки раници. — По бреговете на Торливата река има много повече мъзга, отколкото край комаранските шубраци.
— Може би сте прав — склони Колчин.
— Да, така е — кимна Пилтариаб и ноздрите му отново трепнаха. — Авурският нос никога не греши, когато трябва да открие ядивни плодове или свежа мъзга.
— Това е добре известно — съгласи се Колчин. — В такъв случай не е изключено ние да се присъединим към вас след няколко дни.
— Заповядайте. — Пилтариаб разпери ръце и миризмата му отново се промени. — Без добър ловец групата ни е принудена, да прескача по-често до острова, за да си купува храна, а това нарушава спокойствието и поражда дрязги.
— Мога да си представя — рече Колчин. — До скоро виждане, моо саб Пилтариаб.
— До скоро виждане, моо саб Плекс и моо саб Стимър.
Авурецът се обърна и закрачи през гората на север, като измъкна голямото си мачете и го вдигна в дясната си ръка, готов за неприятни изненади.
— Наистина ли искаше той да дойде с нас? — попита Кавана.
— Не — отвърна Колчин, улови Кавана за ръката и го поведе наляво. — Исках само да проверя каква ще е реакцията му на моето предложение. Не съм сигурен, но ми се струва, че някой ни наблюдава от една от лодките.
Стомахът на Кавана се сви.
— Хора на Бронски?
— Възможно е — отвърна Колчин. — Не видях никого, но имам предчувствие.
Кавана кимна и се навъси. Питър Бронски. Нископоставен чиновник в дипломатическия корпус на Общността, а за посветените — старши офицер в Севернокоординационното военно разузнаване. — Затова значи ни накара да се отдалечим от пристана.
— Здравият разум диктуваше да действаме предпазливо — обясни Колчин. — Ето, пристигнахме.
Стояха пред невисоко хълмче, откъдето се разкриваше панорамна гледка към пролива и малкия залив.
— Подайте ми бинокъла. — Колчин протегна ръка и приклекна. — И се наведете.
Кавана му подаде калъфа с бинокъла, приседна и отпусна презрамките на раницата. Колчин изпълзя до върха на хълма и се подпря на лакти. Кавана пъхна ръка в най-горния джоб на раницата и извади микрокартата от Бокамба. Пъхна я в джобния компютър, нагласи се удобно и плъзна поглед по екранчето. Щом приключи с четенето, въздъхна облекчено.
— Отдалечават се — каза Колчин и се спусна при него. После кимна към компютъра. — Добри новини?
— Чудесни — отвърна Кавана и му го подаде. — Бокамба съобщава, че спасителната експедиция се е прибрала. Арик и Куин са били с тях — здрави и читави.
— Това е страхотно! — възкликна Колчин, приседна до Кавана и взе джобния компютър. — Много се радвам, сър.
— Благодаря. — Кавана зарея поглед в небето. Все пак бяха успели — въпреки че шансовете не изглеждаха да са на тяхна страна.
— Тук пише, че всички са на Едо. Сигурно ги очаква военен трибунал.
— Нищо няма да им направят. — Кавана махна с ръка. — Никой не съди герои.
— Кажете го на Куин — подметна сухо Колчин. — Както виждам, другоземците вече си имат име — сега им казват зхиррзхианци. — Той въздъхна. — Но от Мелинда няма вест.
— Забелязах.
— Е, тя е в епицентъра на военните действия. Дори Бокамба не може да си позволи лукса да звъни в Командването на Миротворческите сили, за да поиска лична информация.
— Още една причина да напуснем Гранпара колкото се може по-скоро — рече Кавана и пак погледна съобщението. — Тук е прибавил и ценова листа на резервните части… изглежда, парите ще ни стигнат за впръсквателя. Да видим обаче как стои въпросът с… по дяволите!
— Какво?
— „Засега не правете опити да се прехвърлите на острова — прочете Кавана. — Тук е пълно с миротворци, които се стягат за предстоящите военни действия. По план трябва да напуснат острова след два дни“.