Смъртта на Ахил

Автор: Акунин Борис Чхартишвили
Язык: болгарский
Переводчик: София Бранц
Жанр: Классическая проза

Электронная книга - «Смъртта на Ахил». Краткое содержание книги:

След шестгодишен престой в руските дипломатически служби в Япония Ераст Фандорин се завръща в отечеството — за да заеме длъжността на чиновник за особени поръчения при московския губернатор.
Оказва се, че го очаква невероятно трудна загадка — веднага след пристигането му в Москва смъртта застига генерал Соболев — героя от Руско-турската Война, познат ни от „Турски гамбит“, любимец на нацията. Соболев умира в разцвета на силите си. Русия е потресена, покосени са много надежди и амбиции, свързани с личността на Белия генерал. Макар че първоначално смъртта на героя се приема за естествена, Ераст Фандорин е на друго мнение. Въпреки съпротивата на администрацията и Войската, в дуел с чужди разузнавания и международни аферисти, Фандорин се добира до прикрити улики, които говорят, че генералът е убит.
Следите водят към една загадъчна красавица, към потайностите на московския престъпен свят — и към мистериозната фигура на убиеца и неговите поръчители.
Преплитайки факти, предположения и фантазия, Борис Акунин създава поредната уникална историческа загадка.

Перейти на страницу:

2 часът и 17 минути на обед. Абонат едно — от мъжки пол, абонат две — от женски пол.

А1: Госпожице, дайте ми номер 762… „Англия“? Обажда се Георг Кнабе. Моля да извикате госпожа Ванда.

Глас (полът не е уточнен): Един момент.

А2: Ванда е на телефона. Кой се обажда?

А1 (бележка отстрани в полето — „Оттук нататък всичко е на немски“): Аз съм. Търся ви спешно. Много е важно. Само ми кажете, направихте ли му нещо? Знаете за кое говоря. Да или не? Истината, умолявам ви!

А2 (след продължителна пауза): Онова, за което говорите, не съм го направила. Всичко стана от само себе си. Какво ви е? Гласът ви звучи така…

А1: Наистина ли нищо? Ох, слава Богу! Не можете да си представите в какво положение съм. Тога е кошмар.

А2: Много се радвам. (Следва нещо неясно.)

А1: Не се шегувайте. Всички се отрекоха от мен. Вместо похвала за проявената инициативност — черна неблагодарност. И дори по-лошо. Може да стане така, че въпросното събитие, вместо да предотврати конфликта, напротив, ще го предизвика — така ми предадоха. Но вие нищо не сте направили, нали?

А2: Казах ви — не.

А1: А къде е шишенцето?

А2: Тук, при мен. И си е запечатано.

А1: Трябва да си го прибера. Още днес.

А2: Днес пея в ресторанта и не мога да си тръгна. И без това пропуснах две вечери.

А1: Знам. Ше дойда. Вече запазих маса. Не се учудвайте — ще се дегизирам. Необходимо е за конспирация. Вземете шишенцето. И още нещо, фройлайн Ванда, напоследък взехте много да си позволявате. Внимавайте, аз не съм човек, с когото да си играете игрички.

(А 2 затваря, без да отговори.)

Стенография и превод от немски — агент Юлий Шмит.

Отдолу с наклонен гвардейски почерк беше дописано:

„Да не я очисти в паниката?

Е. О.“

Търговецът излезе от тоалетната явно освежен. Салонният управител го въведе в ресторанта. Пияният огледа с мътни очи масите с ослепително бели покривки, искрящи от сиянието на среброто и кристала. Изплю се на блестящия паркет (салонният управител изтръпна) и накрая посочи с пръст маса до стената (свободна за щастие). Отляво — двама студенти богаташчета разсмиваха две млади модистки — шивачки или шапкарки, отдясно — господин с рижа брада и карирано сако. Седи, гледа сцената, пие мозелско.

Ако не беше предупреждението на агент Клюев, Фандорин никога нямаше да познае хер Кнабе. И той майстор на макиажа. Е, като се има предвид основната му професия, нищо чудно.

В ресторанта екнаха откъслечни, но бурни ръкопляскания. На подиума излезе Ванда — стройна, стремителна същинско вълшебно змейче в бляскавата си рокля.

— Кльоща, какво толкова? — изпуфка пълничката на съседната маса, обидена, че двамата студенти впериха очи в певицата.

Ванда огледа ресторанта със сияещи, широко отворени очи и без предварителни думи, без музикални увертюри тихо запя — пианистът акомпаниатор подхвана мелодията и заоплита в нежни дантели ниския глас, който проникваше направо в сърцата.

На кръстопът погребват тоз, който се убие сам; и расне синьо цвете, нещастно, грешно цвете там.

На кръстопътя спрях се, сред нощ студена скръбно-ням; люлей се в светлината лунна нещастно, грешно цвете там.

Странен избор за ресторант, помисли си Фандорин, заслушан в немските думи на песента. Това май беше по Хайне21?

В залата настъпи тишина, после всички едновременно заръкопляскаха, а ревнивата модистка дори извика „браво!“. Ераст Петрович се усети, че излиза от ролята, но май никой не беше забелязал неуместно сериозния израз, изписан на пиянската физиономия. Поне рижебрадият, който седеше на масата отдясно, не отделяше очи от сцената.

Още звънтяха последните акорди на скръбната песен, а Ванда вече щракаше с пръсти, сменяйки ритъма. Пианистът тръсна рошава глава, прескочи края, стовари и двете си ръце върху клавишите и публиката се полюшна на столовете в такт с огнения парижки шансон.

Някакъв руски господин с вид на фабрикант извърши странна поредица от действия: привика цветарката, взе от кошницата букет теменужки, обви го с банкнота от сто рубли и го прати на Ванда. Тя, без да спира да пее, вдъхна аромата и отпрати букетчето обратно заедно с парите. Фабрикантът, който до този момент се беше държал като крал, видимо се притесни и обърна една след друга на екс две пълни чаши водка. Околните, кой знае защо, го поглеждаха иронично.

вернуться

„На кръстопът погребват…“ — превод Гео Милев. — Б.пр.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?