Смъртта на Ахил
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Ахил». Краткое содержание книги:
Оказва се, че го очаква невероятно трудна загадка — веднага след пристигането му в Москва смъртта застига генерал Соболев — героя от Руско-турската Война, познат ни от „Турски гамбит“, любимец на нацията. Соболев умира в разцвета на силите си. Русия е потресена, покосени са много надежди и амбиции, свързани с личността на Белия генерал. Макар че първоначално смъртта на героя се приема за естествена, Ераст Фандорин е на друго мнение. Въпреки съпротивата на администрацията и Войската, в дуел с чужди разузнавания и международни аферисти, Фандорин се добира до прикрити улики, които говорят, че генералът е убит.
Следите водят към една загадъчна красавица, към потайностите на московския престъпен свят — и към мистериозната фигура на убиеца и неговите поръчители.
Преплитайки факти, предположения и фантазия, Борис Акунин създава поредната уникална историческа загадка.
Разговорът им мина сърдечно и професионално. Фандорин и Караченцев се разбираха от половин дума и това стопляше душите и на двамата.
Генералът се беше разположил на волтеровското кресло до прозореца, Ераст Петрович седна на кадифения стол насреща му.
— Да ви разкажа първо за хер Кнабе — подхвана Евгений Осипович с готова папка на коленете, но още без да поглежда в нея. — Добре познато за мен лице, просто не исках пред цялото множество — той изразително изкриви устни и Фандорин разбра, че намеква за Хуртински. Генералът потупа папката. — Тук имам секретен циркуляр още от миналата година. От департамента, от Трето делопроизводство, което, както знаете, се занимава с всички политически дела, ми възлагат да наглеждам този Ханс-Георг Кнабе. Да не се самозабрави.
Ераст Петрович въпросително килна глава настрани.
— Шпионин — обясни полицейският началник, — според нашите сведения — капитан от германския генщаб. Резидент на кайзеровото разузнаване в Москва. Тъй като съм наясно с всичко това, повярвах на думите ви веднага и безпрекословно.
— И не искате да го арестувате, защото е по-добре знаен резидент, отколкото незнаен? — по-скоро уточни, а не попита колежкият асесор.
— Именно. Но има си и правила на дипломатическото благоприличие. Арестувам го, изпъждаме го — и какво? Немците веднага ще натирят някой наш. Кому е нужно? Без специално разпореждане нямаме право да закачаме резидентите. Обаче даденият случай минава всякакви граници на джентълменството.
Ераст Петрович неволно се усмихна на подобен understatement17.
— Меко казано.
Генералът също се усмихна.
— Тъй че хер Кнабе ще го задържим. Въпросът е кога и къде — усмивката му грейна още повече. — Мисля — довечера в ресторант „Алпийска роза“. Според данните, с които разполагам (той пак потупа затворената папка), Кнабе често вечер е там. И днес е телефонирал, запазил е маса за седем часа. Странно, че с името „Розенберг“, макар че, както се досещате, в ресторанта отлично го познават.
— Интересно — кимна Фандорин. — Наистина трябва да бъде задържан.
— Имам вече разпореждане за арест от генерап-губернатора. Оттук нататък съм войник: началството заповядва — аз изпълнявам.
— Откъде ви е известно, че Кнабе е т-телефонирал и е запазил маса с чуждо име? — след кратки размишления попита Ераст Петрович.
— Технически прогрес! — очите на полицейския началник лукаво блеснаха. — Телефонните разговори може да се подслушват от централата. Но да си остане между нас. Ако се разчуе, губя половината информации. Впрочем вашата Ванда също ще пее днес в „Розата“. Поръчала е на портиера каляска за шест часа. Предвиждам интересна среща. Да можеше заедно да ги арестуваме двете гугутки. Само че как да го направим?
— Р-решително, но без да оплетете конците.
Караченцев въздъхна:
— С решителността нямат грижа моите орли. С конците сме по-зле.
Ераст Петрович заговори с недомлъвки:
— Ами аз самичък? Като частно лице? И да стане напечено — поне няма да има дипломатически конфликти. Вашите само за подсигуровка, а? Обаче без дублиране, в-ваше превъзходителство, не като вчера в „Англия“.
„По дяволите, да се работи с теб е направо удоволствие“ — каза си генералът наум, а на глас:
— За вчера ви поднасям извинения. Няма да се повтори. А за днес… Двама навън, двама в салона, как ви се вижда?
— В салона няма нужда — професионалистът веднага ще ги разпознае — уверено заяви колежкият асесор, — а навън: един с каляска пред главния вход и един на задния. За всеки случай. Според мен стигат. Все пак не е терорист, а резидент.
— Как смятате да действате?
— Още не знам. Както се получи. Ще поогледам, ще понаблюдавам. Да не изпреварваме събитията…
— Разбирам — кимна генералът — и изцяло се доверявам на мнението ви. Имате ли оръжие? Хер Кнабе ще изпадне в отчаяно положение. В случая няма да се отърве само с екстрадиране, а и началството му ще се отметне от него, ако се оплескат нещата. Нищо че не е терорист, може да прояви нервност.
Ераст Петрович бръкна някъде под сюртука и след секунда на дланта му лъсна малък симпатичен револвер със захабена от честата употреба ръкохватка.
— Херщал-агент? — с уважение попита Евгений Осипович. — Бива си го. Ако позволите да полюбопитствам? — генералът взе револвера, ловко отвори барабана, изцъка с език. — Пружинен изхвърляч? Красота. Може скоростно да се изстрелят всички патрони. А спусъчният механизъм безопасен ли е?
— Тук има специален предпазител — посочи лостчето Фандорин. — Така че да не ти изстреля в джоба. Със спусъчното обтягане точността на попадението намалява, но за нас по-важна е бързината на огъня, нали така? Няма да целим норка в окото.
17
Умерено, сдържано твърдение. — Б.пр.