Кралят

Просто искаше да държи в ръцете си частица от себе си и Рот и колкото по-опасни ставаха нещата с шайката копелета, толкова повече се усилваше тази потребност. Което може би бе най-тъжният коментар за случващото се с тях двамата.

Поне късче от него щеше да оцелее, ако шайката копелета успееха да го убият…

Вълната от болка, която я заля при тази мисъл, бе толкова силна, че Бет се облегна безсилно на фризера и трябваше да мине известно време, преди да успее да насочи вниманието си обратно към изобилието от най-различни марки сладолед.

Далеч по-безопасно бе да се терзае за това, какъв вкус да си избере тази вечер. За Лейла винаги беше ванилия – единственият, който ѝ понасяше на стомаха. Бет обаче можеше да избере каквото си поиска, а благодарение на всеизвестния апетит на Рейдж имаше безброй възможности.

Докато се опитваше да намери вдъхновение, изпита чувството, че се е върнала в детството – съвременно ехо от дните, когато, стиснала в шепа един от изкараните с тежък труд долари, изминаваше половин миля, за да отиде в бакалията на Мак, където се чудеше двайсетина минути, преди да си вземе все същия шоколадов сладолед, който винаги си купуваше. Интересно, и до днес помнеше как цялото място миришеше на вафлените фунийки, които Мак лично правеше. А и касата – от едновремешния модел с ръчка за отваряне. Когато отидеше да плати, Мак винаги ѝ даваше червена пластмасова лъжичка, салфетка и усмивка, както и двайсет и шест цента ресто.

Винаги беше особено мил със сираците, които живееха в „Света Богородица“. Всъщност доста хора проявяваха добрина към нея и останалите деца, които никой не искаше или пък нямаха късмет.

– Мента и шоколадови парченца – реши тя и се протегна, за да извади една кутия от задната част на фризера, наслаждавайки се на студения въздух, който я лъхна.

Въпреки че беше декември, усети, че жадува за хладината му, кожата ѝ настръхна, порите на лицето ѝ се свиха, сухота изпълни ноздрите ѝ. Май още бе разгорещена от секса, който бяха правили преди малко.

Затвори очи и си представи как Рот я слага на пода и разкъсва дрехите ѝ. Толкова невероятно. И точно това, от което се нуждаеха.

Макар че ненавиждаше начина, по който се чувстваше сега. Той бе така далеч, въпреки че тялото му бе само един етаж над нея, в кабинета му. Може би това бе още една причина да иска дете.

Съсредоточи се, съсредоточи се.

– Ванилия, ванилия… къде си?

Когато стана ясно, че ванилията е геройски загинала, трябваше да се задоволи с голяма кутия с три вкуса. Нищо работа – малка хирургическа екстракция и в купата на Лейла щеше да се озове само ванилията, без никакви замърсители като ягоди и шоколад.

Излезе от килера и се върна в кухнята, където я посрещна райско ухание – сладкият земен дъх на леко задушени лук и гъби, примесен с босилек и риган. Само че тази ароматна амброзия не беше подготовка за Последното хранене, а и зад тигана не стоеше някой от догените.

Не. Беше Ай Ем. Отново. Което, като се имаше предвид, че той май имаше навика да готви, когато е стресиран, означаваше, че и някой друг освен нея изживява гаден период.