Рейн-Сан: Заложник на съдбата
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-Сан: Заложник на съдбата». Краткое содержание книги:
Когато легендарният ветеран от службите за секретни операции полковник Скот Хортън го открива в Токио, Рейн не може да откаже предложението: няколко милиона долара за „естествената“ смърт на три свръхпрочути личности, които всеки момент могат да извършат преврат в Америка. Но противникът в тази операция е прекалено силен дори за Рейн. Нужен му е екип от надеждни наемници: старият му приятел Докс, Бен Тревън, секретен агент с противоречиви мотиви и лоялност, и Ларисън, човек винаги с пръст на спусъка.
От сенчестите задни улички на Токио и Виена до мамещия блясък на Лос Анджелис и Лас Вегас, тези четирима самотни вълкодава ще трябва да се спасят от президентски ударни отряди, тайни затвори на ЦРУ и национални институции за сигурност.
Ала първо ще трябва да се спасят един от друг…
— Фитнес залата ли имаш предвид? — изненада се Тревън.
Бавно кимнах, като че ли току-що ми хрумваше тази идея.
— Може би. Да, може би. — Обърнах се към Докс. — Ти как мислиш?
Навън лаеше куче, пискливо и тънко, сигурно дребна порода и явно изключително невротичен екземпляр. Това продължаваше на пресекулки откакто се бяхме настанили и пронизителният звук ни пречеше да се съсредоточим. Докс се изправи, разтвори мъничко завесите и надникна навън.
— Ще ми се тоя помияр да млъкне — изсумтя той. — Явно някой го е вързал край басейна. Там долу няма жива душа, кого лае?! Има късмет, че не си нося пушката.
Когато беше ангажиран с нещо — например с обекта, когото наблюдаваше през оптичния мерник на снайперистката си пушка — Докс притежаваше свръхестествена способност за съсредоточаване. Във всички останали случаи обаче проявяваше склонност към изключителна разсеяност.
— Как мислиш? — повторих аз, черпейки сили от търпението, което изискваше нашето партньорство.
Той пусна завесите да паднат обратно и пак седна на леглото.
— Давай, готин, знаеш, че най ме бива на терен. Такива решения оставям на тебе. Главното, струва ми се е, за малко да го гепим сам и извън обсега на камерите. Например във фитнес залата. Или в клозета. Ако пие много кафе или пък зелен чай, в случай че си пада по здравословните неща, по някое време ще трябва да иде до кенефа например. Ние ще го последваме, ще го напръскаме по лицето и ще тръгнем обратно за Лос Анджелис да пием по бира.
— Първо трябва да изпитаме цианида — намеси се Ларисън. — И ако действа, както се предполага, да изберем съответния антидот. Не е ясно какво ни пробутва Хорт за „противоотрова“.
Някой път в подходящ момент щях да го притисна да ми разкрие какво има между тях с Хортън. Не сега обаче.
— Ти как виждаш нещата? — погледнах го аз. — На пленарната лекция или във фитнес залата?
Ларисън се усмихна. Зачудих се дали разбира какво се опитвам да направя.
— Според мен можем да използваме фитнес залата — отвърна той.
— Не казвам, че не можем — побърза да отстъпи Тревън. — Ама ще имаме нужда от доста късмет. В досието пише, че се занимавал с кросфит. Е, и аз тренирам същото и в който да е ден ще ви е трудно да предвидите дали ще ме заварите в залата или навън. Шорок спокойно може да реши: по дяволите залата, излизам да тичам и междувременно да разгледам забележителностите.
— Добре де, каквото и да прави Шорок, хайде да разгледаме потенциалните пречки една по една и да видим дали информацията за спортните му навици може да ни е от полза — предложих аз, без да разкривам, че всъщност съм доволен от възражението на Тревън.
Докс поглади катинарчето си.
— Трийсет и седем градуса жега и пълчища туристи, които трябва да избягва? Плюс това ви гарантирам, че фитнес залата в „Уин“ е супермодерна и ще има мацки по трика. Кой би го пропуснал? Тъй че залагам срещу бягането из града.
Както често се случваше, аз не бих се изразил по същия начин, но не можех да не се съглася с логиката му.
— Добре. — Тревън вдигна ръка в жест, изразяващ, че е възможно, но… — Да речем, че по някое време той ще е в залата. Това пак е огромен интервал. Истинският кросфитър ще стане супер рано, ако се налага, за да си изпълни комплексите преди пръскащия се от срещи работен ден. Или пък ще прескочи обяда. Или ще тренира точно преди лягане.
Кучето пак се разлая.
— Боже всемогъщи! — възкликна Докс. — Никога не съм бил принуден да търпя толкова гаден лай. Сякаш някой прави електрическа клизма на проклетото животно.
Опитах се да не си го представя. Което, естествено, още повече влоши положението.
— Прав си — обърнах се към Тревън аз. — И все пак, ако има начин да го пипнем във фитнес залата, това действително може да ни реши проблема. Няма го в програмата му и съответно не е гореща точка от гледна точка на охраната му. Всъщност, ако някой от нас е вътре при неговата поява, най-вероятно няма да ни обърнат внимание. Би трябвало да го пазят двама гардове от Секретната служба, нали така? Това не е пълно охранително подразделение. Ако беше президентът, щеше да има пълна охрана, която предварително щеше да опразва всяко помещение, независимо дали влизането му там е било обявено. Понеже са само двама обаче, те ще се съсредоточат повече върху човек, който преследва Шорок, а не толкова върху хората, вече намиращи се на местата, на които той реши да отиде.