Рейн-Сан: Заложник на съдбата
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-Сан: Заложник на съдбата». Краткое содержание книги:
Когато легендарният ветеран от службите за секретни операции полковник Скот Хортън го открива в Токио, Рейн не може да откаже предложението: няколко милиона долара за „естествената“ смърт на три свръхпрочути личности, които всеки момент могат да извършат преврат в Америка. Но противникът в тази операция е прекалено силен дори за Рейн. Нужен му е екип от надеждни наемници: старият му приятел Докс, Бен Тревън, секретен агент с противоречиви мотиви и лоялност, и Ларисън, човек винаги с пръст на спусъка.
От сенчестите задни улички на Токио и Виена до мамещия блясък на Лос Анджелис и Лас Вегас, тези четирима самотни вълкодава ще трябва да се спасят от президентски ударни отряди, тайни затвори на ЦРУ и национални институции за сигурност.
Ала първо ще трябва да се спасят един от друг…
За миг се възцари тишина.
— Ами, може да се редуваме във фитнес залата — наруши мълчанието Тревън. — Всички сме във форма, тъй че за персонала или за когото и да е друг, деветдесетминутната тренировка няма да изглежда необичайна, и всеки от нас сигурно може да убие доста време под душа, в сауната или в съблекалнята, и преди, и после. Ако се редуваме един по един, всеки по два часа, покриваме осемчасов интервал. Пак е петдесет на петдесет за един шестнайсетчасов ден, ама и това не е зле.
Кимнах доволно. Имах същата идея, разбира се, но изразявайки я като неоформено желание, бях оставил Тревън да я превърне в план, който сега можеше да смята за свой.
— Интересно предложение — казах. — И след като спомена за шансовете ни, мисля, че всъщност можем да се справим още по-добре. Няма нужда да покриваме целия ден, нали? Да приемем, че Шорок тренира поне час. Ако го няма в залата, когато си тръгва първият от нас, следващият може да започне, да речем, трийсет минути по-късно и пак ще се застъпи с Шорок. Това прави покритие от близо десет часа. И се басирам, че има по-голяма вероятност той да се появи в салона рано сутрин, отколкото късно вечер. Най-подходящата за трениране част на деня е преди срещите. Плюс това главната причина за присъствието му тук е да го гощават. Това става вечер. Тъй че, ако си изиграем картите както трябва, шансовете ни са доста по-големи от петдесет на петдесет.
Докс забарабани с длани по корема си.
— Не е зле за Лас Вегас. Има и още една вероятност, макар че не е особено голяма, като се имат предвид съблазните, които предлага тоя град. В досието пише, че Шорок ходел на черква. Всяка неделя.
— И какво от това? — попитах.
Той сви рамене.
— Е, по програма Шорок си заминава в неделя. Набожният човек ще се отбие на тръгване в някой тукашен храм. Докато самолетът му стигне до Източното крайбрежие, с трите часа разлика във времето, там вече ще е късно да ходи на черква.
Кимнах.
— Съгласен съм, вероятността е малка, а и как предварително да предвидим къде ще отиде, ако изобщо отиде някъде?
— Да, сигурно си прав. Въпреки че колко черкви може да има в Лас Вегас?
— Стотици — отвърнах. — Ако искаш да спечелиш пари от болници, ще ги построиш там, където има болни.
— Аз съм за фитнес залата — обади се Ларисън. — Може да се редуваме, както каза Тревън, с половинчасови интервали между смените, за да покрием повече време. Който от нас го види, съобщава на другите. Там има огромен спа център и ако Шорок използва нещо в него — тоалетна, душ, парна баня, гореща вана, сауна — просто ще трябва да го хванем вътре сам за минутка. Всъщност в сауната или тоалетната ще е най-добре. Първият случай лесно може да се обясни като инфаркт, а вторият — като емболия.
Замислено кимнах и отново се престорих, че не съм дообмислил тези убедителни аргументи.
— Да оправиш някого в парната баня — произнесе Докс. — Като го казваш така, звучи мръснишки.
Не си направих труда да отбележа, че никой друг не е казвал такова нещо.
— Във фитнес залата е най-разумно — заяви Тревън.
Кучето пак се разлая. Докс потрепери.
— Автомобилни аларми, хора, дето крещят по телефоните си на публични места, собственици на кучета, дето оставят джавкащите си любимци навън. А, и докато сме на тая тема, пътници, дето отпускат облегалките си в самолета максимално назад. Казвам ви, няма вече цивилизованост на тоя свят. Отивам да си взема нещо безалкохолно от автомата. Някой друг иска ли?
Останалите поклатиха глави. Докс излезе от стаята.
Поговорихме още за подхода ни към Шорок, какво ще направим, ако се появи във фитнес залата, как ще процедираме, ако не дойде. Забелязах, че Докс отсъства малко по-дълго, отколкото предполага пътят до автомата, и се зачудих дали не е изпитал неприсъща му потребност от уединение и дали всъщност не е слязъл до тоалетната във фоайето.
— Какво ще кажете да поразузнаем наоколо — предложи Тревън. — Трябва да обиколим комплекса, за да се запознаем с разположението му и да уточним подробностите. Очевидно не можем да го направим заедно, но пък ще бием на очи, ако се мотаем из казиното поотделно. От охраната може да забележат на мониторите такова странно поведение.
Никой не му отговори веднага и по време на мълчанието установих, че кучето най-после е престанало да джавка. Изпитах невероятно облекчение.
— Основателна забележка — съгласих се аз. — В такива случаи обикновено си взимам компаньонка. Момичетата не се интересуват какво правиш и за какво говориш, стига да им платиш, а ако им направи впечатление, че се питаш дали те следят, или вършиш нещо тактическо, най-често си го обясняват с това, че си женен и те е страх да не те видят.