Тайна идентичност
- Автор: Хапка Кэти
- Серия: Изгубени (Lost) #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Труд“
- ISBN: 978-954-528-653-7
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Тайна идентичност». Краткое содержание книги:
„Искаш ли да узнаеш една тайна?“
Има неща, които никой не знае за Декстър Крос. Приятелите му вярват, че е един от тях — разглезено богаташко синче, което профуква с удоволствие състоянието на родителите си. Никой не знае, че Декстър живее два живота, докато съдбоносно пътешествие до Австралия не разкрива тайната му!
Съкрушен, Декстър се качва на Полет 815 от Сидни, решен да се върне вкъщи и да продължи живота си. Самолетът обаче не достига крайната си цел, а се разбива, захвърляйки оцелелите на самотен остров, на който Декстър е принуден да вземе решението на живота си.
Изправен пред предизвикателствата на атмосферните условия, заобиколен от непознати, без храна и вода, Декстър е объркан и отново започва с лъжите.
Но Крос не е единственият лъжец. И скоро разбира, че колкото и опасни да са неизвестностите на острова, няма нищо по-страшно от тайните на неговите нови обитатели…
— Е, какво правите тук? — попита той. — Защо не ми се обадихте, че идвате?
— Опитахме се — сърдито отвърна леля Пола. — Ако вдигаше проклетия си телефон…
— Няма значение — майката на Декстър нерешително направи успокоително движение с ръце. — Нали вече сме заедно. Другото няма значение — тя обърна светлите си очи към Декстър. — Липсваш ми, Декси. Защо не си дойде? Или поне не се обади?
— Минаха само няколко седмици — вяло възрази той. — Трябваше да се нанеса, да се запиша… нали разбираш, бях зает.
— Точно така. Сега си важно колежанче. Нямаш време за семейството си — изсумтя леля му Пола. — Слава Богу, че не бях толкова заета онзи ден, когато написах чека за колежа.
— Пола, моля те — майка му умолително я погледна. — Да не се караме. Искам да чуя какво е правил Декси. Сприятели ли се с някого? — тревожният й поглед отново се спря на него.
— Разбира се, мамо. Всички тук са страхотни — на Декстър не му беше приятно да обсъжда социалния си живот още от гимназията, когато беше парий, и не го намери за по-лесно сега, когато наистина имаше приятели.
— Имаш ли приятелка? — пошегува се леля му Пола. — Живееш ли си живота, когато вече не си в дома на майка си, Декси?
Декстър сви рамене. Усети, че се изчервява.
— Ами… — измънка той.
— Остави го намира, Пола — майка му беше също толкова притеснена от темата като него. — Ами училището, Декстър? Записа ли специалност?
— Да, какво записа, момче? — попита леля Пола. — Медицина, както се разбрахме, нали? А?
На Декстър почти му се прииска да продължат с обсъждането на социалния му живот.
— Ами, записах почти всички предмети, за които говорихме — каза той. — Биология, химия, икономика. И испански за език. А, и един факултатив — английска литература. — Той произнесе последните две думи възможно най-тихо.
— Английска литература!? — леля Пола неодобрително сви месестите си устни. — Защо си записал такова нещо?
— Реших, че ще е интересно — Декстър мразеше да е в отбрана спрямо надменната си леля. Затова през по-голямата част от живота си беше правил каквото му беше казвала.
Тя се свъси.
— Не ми дръж такъв тон, момче. Това не е шега работа… Такъв безполезен предмет може сериозно да обърка оценките ти и да ти попречи един ден да влезеш в медицинското училище.
— Не се притеснявай. Вече ни върнаха едни работи. Имам шест.
Декстър не си направи труда да отбележи, че най-добрата му оценка засега от всички предмети е по „безполезния“. Истината беше, че въпреки че бяха минали само няколко седмици, той все още имаше проблеми с повечето дисциплини. Мозъкът му като че не искаше да схване сложността на химията или биологията, а икономиката му се стори направо убийствено скучна.
— Все едно — бързо добави той, преди да се бяха сетили да питат за другите му оценки. — Английската литература не е чак толкова непрактична, колкото си мислиш. От това, което чувам, професорите по хуманитарни науки правят доста прилични пари и…
— Забрави на секундата за това, момче — грубо го прекъсна леля Пола. — Не пръскам трудно спечелените си пари за племенника си, за да стане някакъв костюмиран, снобарски професор.
Декстър се сви, все едно го беше ударила. Защо се притесняваше? По-добре да се придържа към сценария — да казва на семейството си само колкото трябва и да оставя останалото в тайна.
Разбира се, по определени въпроси нямаше да успее да опази тайната завинаги. Какво щяха да кажат леля му Пола и майка му, когато видеха бележките му в края на семестъра? За миг всичките лъжи и полуистини, които изричаше, се скупчиха в съзнанието му, зави му се свят и му прилоша. Какво правеше изобщо? Наистина ли смяташе, че тази работа с двамата Декстъровци щеше да проработи?
Но Декстър бързо прогони тези си страхове. Когато има желание, има и начин. Може би, ако работеше по-усърдно, ако поискаше допълнителни уроци, щеше да успее да си повиши оценките преди края на семестъра. Най-важното нещо беше да остане тук, в университета. Сега, когато животът, за който си беше мечтал, беше почти в ръцете му, нямаше начин да го изпусне. Каквото и да му струваше това.
11
— Това място е гадно — намръщи се Шанън на полупразното пликче бисквити в ръцете си. — Ако нещата продължат в този дух, ще измрем от глад, преди тъпите спасители да дойдат.