Тайна идентичност
- Автор: Хапка Кэти
- Серия: Изгубени (Lost) #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Труд“
- ISBN: 978-954-528-653-7
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Тайна идентичност». Краткое содержание книги:
„Искаш ли да узнаеш една тайна?“
Има неща, които никой не знае за Декстър Крос. Приятелите му вярват, че е един от тях — разглезено богаташко синче, което профуква с удоволствие състоянието на родителите си. Никой не знае, че Декстър живее два живота, докато съдбоносно пътешествие до Австралия не разкрива тайната му!
Съкрушен, Декстър се качва на Полет 815 от Сидни, решен да се върне вкъщи и да продължи живота си. Самолетът обаче не достига крайната си цел, а се разбива, захвърляйки оцелелите на самотен остров, на който Декстър е принуден да вземе решението на живота си.
Изправен пред предизвикателствата на атмосферните условия, заобиколен от непознати, без храна и вода, Декстър е объркан и отново започва с лъжите.
Но Крос не е единственият лъжец. И скоро разбира, че колкото и опасни да са неизвестностите на острова, няма нищо по-страшно от тайните на неговите нови обитатели…
Уолт присви очи към него.
— В джунглата е. Търси Винсънт.
— Винсънт? — Декстър усети болка. От толкова тревоги по Дейзи не се беше сетил, че другите оцелели също може още да търсят близките си. — Това брат ти ли е?
— Не — Уолт го погледна, сякаш му каза „ти да не си луд“, — кучето ми.
— А — Декстър със закъснение се сети, че момчето и преди беше споменавало кучето си. — Е, надявам се да го намери.
Той остави Уолт да рита пясъка и продължи пътя си с другите. Скоро навлязоха в шарените сенки на полюшващите се палми и поеха по пътека, прокарана от живот ни. Тук беше доста по-хладно и Декстър се зарадва, че е избягал от безмилостната жега на плажа. Но както Арц беше отбелязал, падналият дъжд не беше успял да разхлади времето и вместо това беше увеличил влажността и беше направил топлината от следобедното слънце още по-жежка. При такива условия понякога беше невъзможно да се пие достатъчно вода, за да се избегнат прегряването и дехидратацията, а Декстър не искаше да рискува. Проблемите с халюцинациите и странните празнини в паметта му стигаха.
След няколко минути пътеката се стесни и се превърна в тънка пътечка, която минаваше през част на гората, обсипана с големи камъни. Търсачите се принудиха да вървят по двама. Декстър изостана с Шанън накрая. На хубавото й лице имаше навъсено изражение. Капки пот бяха покрили челото й и бяха намокрили русата й коса.
— Напомни ми да не си резервирам следващата ваканция на места с гадни палми. Тропическият климат е силно прехвален — изропта тя и ритна едно палмово клонче, което лежеше на пътя й.
Декстър се усмихна със съчувствие.
— Говориш като Дейзи — каза той. — Би предпочела да отиде на ски във Вейл пред това да изкара една седмица изтегната на плажа на някой остров.
— Преди обичах плажовете — Шанън сбърчи нос. — Но напоследък ми идват малко в повече.
— И на мен. Чакай малко — Декстър забеляза локва с прясна вода в цепнатината на един голям камък. Дори в относителната хладина на сянката на джунглата, жегата беше непоносима и предизвикваше жажда.
— Това ми прилича на дъждовна вода. Мисля да пийна малко.
Шанън сбърчи нос.
— Сигурен ли си, че става за пиене?
— Сега ще разберем — ухили се Декстър и си проправи път през високата трева до камъка. Другите бяха на десетина метра напред и не го видяха, но Шанън спря да го изчака.
Той внимателно стъпи на камъка и се наведе да пие. Локвата се намираше под слънчевите лъчи, които проникваха между дърветата и правеха слънчеви зайчета по спокойната повърхност.
Декстър се наведе и протегна ръце да загребе. Огледалната повърхност проблесна и се раздвижи — познатите очи, които го гледаха от нея, изведнъж се смрачиха, станаха гневни и чужди, а ъгълчетата на устата му се отпуснаха надолу в намръщена гримаса…
— О! — извика той толкова стреснат, че отскочи назад и замалко не се препъна в паднал клон зад себе си.
— Какво има? — извика Шанън. — Какво стана, Декстър?
Той погледна водата, която отново беше спокойна и неподвижна и отразяваше добре познатото му лице.
— Отражението ми! — бавно отвърна той. — То се промени. Като че някой ме гледаше оттам.
Шанън се намръщи.
— Какви ги говориш? Не ме плаши така, помислих, че си настъпил змия.
— Но аз го видях — настоя Декстър, толкова уплашен от това, което току-що беше видял, че наум не му идваше да се притеснява какво ще си помисли Шанън за него. — Кълна се! Гледах лицето си и то се промени — когато изрече думите, те прозвучаха неубедително дори и на него.
Неубедена и загубила търпение, Шанън погледна към локвата.
— Не откачай. Сигурно от дърветата е капнала вода — тя махна към гъстия листен покров над тях. — Сигурно е раздвижила водата, предизвикала е оптическа измама и ти се е сторило, че лицето ти се променя — като в кривите огледала, които правят хората дебели, ниски…
— Сигурно си права — бавно каза Декстър все още не способен да се отърси от спомена за разгневеното лице — неговото собствено, което го гледаше толкова страшно. — Но…
— Но какво? — раздразнено попита Шанън и погледна към другите, чиито гласове бяха доста заглъхнали. — Хайде, да ги настигнем. Не искам да се изгубя.
Декстър тръгна след нея по пътеката, но все още мислеше за това, което току-що беше видял.
— Знаеш ли, че това не е първото странно нещо, което виждам, откакто се разбихме?