Тайна идентичност
- Автор: Хапка Кэти
- Серия: Изгубени (Lost) #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Труд“
- ISBN: 978-954-528-653-7
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Тайна идентичност». Краткое содержание книги:
„Искаш ли да узнаеш една тайна?“
Има неща, които никой не знае за Декстър Крос. Приятелите му вярват, че е един от тях — разглезено богаташко синче, което профуква с удоволствие състоянието на родителите си. Никой не знае, че Декстър живее два живота, докато съдбоносно пътешествие до Австралия не разкрива тайната му!
Съкрушен, Декстър се качва на Полет 815 от Сидни, решен да се върне вкъщи и да продължи живота си. Самолетът обаче не достига крайната си цел, а се разбива, захвърляйки оцелелите на самотен остров, на който Декстър е принуден да вземе решението на живота си.
Изправен пред предизвикателствата на атмосферните условия, заобиколен от непознати, без храна и вода, Декстър е объркан и отново започва с лъжите.
Но Крос не е единственият лъжец. И скоро разбира, че колкото и опасни да са неизвестностите на острова, няма нищо по-страшно от тайните на неговите нови обитатели…
Тя завъртя очи.
— Прояви малко чувство за хумор, Буун — остро отвърна Шанън. — Пошегувах се. Ти го разбра, нали?
Тя се обърна и погледна Декстър с лека, победоносна усмивка.
— Да, разбира се — Декстър сви рамене. — Няма нищо. Между другото аз съм Декстър и наистина съжалявам, че те сграбчих така. Взех те за приятелката си.
— Така ли? — очите на Шанън просветнаха. — Реши, че аз съм твоето момиче, а? Не ми се случва за първи път.
Декстър се изчерви.
— Сигурно! — каза той. — С приятелката ми Дейзи много си приличате.
— Не й позволявай да те омотае, човече — с въздишка каза Буун. — Ако сестра ми обича нещо, то е да дразни мъжете.
— Сестра ми? — незнайно защо Декстър беше решил, че двамата са гаджета. Но сега, като се замисли, беше много по-логично да са брат и сестра. Те определено се заяждаха един с друг точно като брат и сестра.
— Да. Късметлия съм, нали? — Буун завъртя очи, а Шанън го плесна по рамото. Той погледна към плажа. — Хайде. Да вървим. Саид се готви да говори.
Декстър тръгна след тях. Те забързаха към събралите се около тъмнокосия Саид хора. Макар че Шанън и Буун явно бяха заети с поредната си караница, Декстър вече ги харесваше. Може би защото Шанън толкова много приличаше на Дейзи. А може би защото Буун, въпреки че беше с няколко години по-голям от него, му напомняше за състудентите. И в двата случая Декстър се радваше, че са тук.
Той забърза, когато видя, че Саид вече говори. Хората се стичаха от всички страни, за да се присъединят към малката група, събрала се около него.
— Както вече знаете — обяви Саид — отидохме в планината, за да помогнем на спасителния отряд да ни намери. Трансийвърът не успя да улови сигнал. Не успяхме да изпратим сигнал за помощ.
От групата се разнесе тих стон на разочарование. Самият Декстър усети как сърцето му спря. Откакто бе чул за трансийвъра, беше приел за естествено скоро да бъдат спасени.
— Но няма да се откажем — продължи Саид. — Ако съберем електронното оборудване — мобилни телефони, лаптопи — мога да усиля сигнала и тогава ще опитаме отново. Това може да отнеме малко време, затова засега ще трябва да разпределим оставащата ни храна. Ако завали, ще трябва да опънем брезенти, за да съберем вода. Трябват ми три отделни групи. Всяка ще има лидер. Едната ще отговаря за водата. Нея ще поема аз. Кой ще организира електронната?…
Той продължи да говори за разпределението на храната и издигането на заслони, но Декстър престана да го слуша. Думите на Саид кристално ясно му изясниха сериозността на положението. Разпределение на храната? Събиране на дъждовна вода? Като че досега Декстър беше мислил за положението им, като за съмнително, неприятно приключение, нещо като летен лагер за възрастни. Но сега беше принуден да се изправи пред факта, че положението е сериозно и че спасителите, които всички очакваха, не идват и никой не знае какво ще стане.
А това означаваше, че трябва да приеме за истина и още нещо. Още не беше намерил и следа от Дейзи.
Саид продължи да говори, а Декстър погледна към извисяващия се фюзелаж. Дори и на дневна светлина той изглеждаше зловещ и прокобен, сякаш духовете на загиналите, все още затворени вътре, се процеждаха навън в слънчевия ден.
„Трябва да вляза — каза си Декстър и прехапа устни. — Трябва да потърся Дейзи. Ако е там, по-добре да знам.“
Той потръпна. Поредица видения изскочиха пред очите му и напълно извън контрола му се занизаха като на филм. Той видя вкочаненото тяло на Дейзи все още приковано към меката седалка на самолета. За миг всичко около нея беше напълно неподвижно и само летящите наоколо мухи придаваха живот на сцената. Но след това нещо се раздвижи. Някаква призрачна фигура се появи отнякъде — Декстър не знаеше откъде — наведе се над безжизненото тяло на Дейзи и се взря настойчиво в лицето й. И Декстър видя, че лицето на призрачната фигура е неговото собствено.
Той потръпна и разтри очи, за да прогони видението. Какво му ставаше? Първо, странният двойник в джунглата, а сега и тези обезпокоителни халюцинации за Дейзи.
— Ей, Лестър!
Декстър се сепна. Изведнъж забеляза, че по-възрастният мъж, който се казваше Джордж, стои пред него. Също така разбра, че речта на Саид е свършила и отшелниците се разпределят по групи.
— Декстър — поправи го той.
— Извинявай, Декстър — усмихна се Джордж.
— На Саид му трябват още няколко човека да му помогнат с брезентите. Ще се включиш ли?