Тайна идентичност
- Автор: Хапка Кэти
- Серия: Изгубени (Lost) #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Труд“
- ISBN: 978-954-528-653-7
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Тайна идентичност». Краткое содержание книги:
„Искаш ли да узнаеш една тайна?“
Има неща, които никой не знае за Декстър Крос. Приятелите му вярват, че е един от тях — разглезено богаташко синче, което профуква с удоволствие състоянието на родителите си. Никой не знае, че Декстър живее два живота, докато съдбоносно пътешествие до Австралия не разкрива тайната му!
Съкрушен, Декстър се качва на Полет 815 от Сидни, решен да се върне вкъщи и да продължи живота си. Самолетът обаче не достига крайната си цел, а се разбива, захвърляйки оцелелите на самотен остров, на който Декстър е принуден да вземе решението на живота си.
Изправен пред предизвикателствата на атмосферните условия, заобиколен от непознати, без храна и вода, Декстър е объркан и отново започва с лъжите.
Но Крос не е единственият лъжец. И скоро разбира, че колкото и опасни да са неизвестностите на острова, няма нищо по-страшно от тайните на неговите нови обитатели…
Декстър вдигна очи от парчето застояло руло, което държеше, и се усмихна съчувствено. Трябваше да признае, че това не е кой знае какъв обяд. Щом проливният дъжд бе спрял, тримата бяха усетили глада си и се бяха отправили да търсят храна, но откриха единствено, че разпределението на храната не е било шега.
Буун въздъхна шумно и хвърли на сестра си ядосан поглед.
— Да, знаем, Шанън. Вместо да мрънкаш, направи нещо — предизвика я той.
— Какво например? — тя сложи ръце на хълбоците си и го загледа с неприязън. — Да поръчам пица?
— Може да потърсим други източници на храна — внимателно подхвърли Декстър в опит да запази мира. — Чух, че недалеч от плажа има много плодни дръвчета, но вече са обрани. Можем да потърсим други по-навътре в джунглата. Или друг източник на прясна вода?
Буун сви рамене.
— Струва ми се, че това е план — той погледна Шанън. — Ще се включиш ли? Или предпочиташ да останеш тук и както винаги да поработиш върху тена си?
— Я се разкарай…
— Ей — прекъсна ги непознат глас с британски акцент. — Какво става?
Декстър вдигна очи и видя млад мъж с брада, който спокойно идваше към тях, следван от Арц. Декстър беше мяркал брадатия мъж по плажа — беше член на групата, която беше ходила с трансийвъра, — но до момента не се беше запознал с него. В момента мъжът изглеждаше малко отегчен. Декстър се зачуди дали Арц не му е досаждал с лекциите си.
— Здрасти — каза Декстър на британеца. — Май не се познаваме. Аз съм Декстър.
— Чарли — новодошлият протегна ръка. — Радвам се да се запознаем, Декстър.
В това време Арц се отпусна на пясъка задъхан и изпотен.
— Боже — оплака се той. — Първо дъжда, а сега тази жега… Това място е като сауна.
— Чарли е свирнал в „Драйвшафт“ — бавно каза Шанън на Декстър, без да обръща внимание на коментара на Арц. — Сигурна съм, че ще ти разкаже, ако проявиш интерес.
Това леко засегна Чарли.
— Не е „свирил“ — поправи я той. — А свири. Не сме се разпаднали официално.
— „Драйвшафт“? Помня ги — Декстър беше впечатлен. — Добри сте.
Буун прояви най-малък интерес към разговора.
— Тъкмо обмисляхме да отидем в джунглата, да потърсим плодове и прясна вода — каза той на новодошлия. — Искаш ли да дойдеш?
Чарли погледна джунглата. Сянка на тревога премина през лицето му. Но след това сви рамене.
— Разбира се — каза той. — Ще дойда.
— И аз ще дойда — Арц се изправи и се протегна. — Няма да има полза да търсите храна, ако няма кой да ви каже какво да търсите.
— А ти знаеш какво да търсим? — скептично вдигна вежда Чарли.
Арц сви рамене.
— Аз съм човек на науката — леко надменно отвърна той.
Докато другите започнаха да обсъждат в коя посока да тръгнат, Декстър видя, че високата жена с кестенява коса от групата за трансийвъра идва към тях с наведена глава и тревожно изражение. Някой от неговата група беше споменал, че се казва Кейт и че май е приятелка с Джак. Декстър я наблюдаваше, докато идваше, и се питаше защо е толкова разтревожена.
— Здрасти — каза й той, решил да поеме ролята си на островния аматьор психолог в ръце. — Кейт, нали?
Тя го погледна изненадана.
— Да.
Декстър се представи. Останалите вече я познаваха.
— Отиваме в джунглата да търсим храна — каза й той. — Искаш ли да дойдеш?
— Разбира се, ще дойда — Кейт се приближи към тях. Тя отмахна един кичур коса от очите си. — Ще ми дойде добре да се махна малко от този плаж.
Декстър забеляза, че при тези думи очите й за миг прескочиха към синьо-жълтия брезент на лазарета. От вътрешността му се носеха все по-силни викове и тежки стонове от болка. Декстър беше чул, че въпреки усилията на Джак мъжът с шрапнела в хълбока най-вероятно умира.
Той потръпна и се обърна. Не искаше много-много да мисли за това.
— Супер — каза той на Кейт. — Колкото повече сме, толкова по-весело ще е.
Скоро и шестимата тръгнаха към джунглата. По пътя минаха край Уолт, който риташе пясъка в сянката на едно палмово дърво.
Декстър се спря, изненадан да го види сам на това място. Досега винаги беше виждал Уолт или с баща му, или със загадъчния Джон Лок, с когото като че се сприятеляваше. Но в момента нито един от двамата не беше с него.
— Здрасти — поздрави Декстър детето. — Какво правиш, Уолт? Къде е баща ти?