Под напрежение
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Myron Bolitar #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-062-8
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под напрежение». Краткое содержание книги:
Само допреди няколко години в такива случаи майка му хукваше по бетонната алея, сякаш беше летищна писта, а той — завръщащ се военнопленник. Днес обаче остана на вратата. Майрън я целуна по бузата и буйно я прегърна. Усети лекия тремор, дължащ се на Паркинсоновата болест. Малко по-назад стоеше баща му и, както си му беше навикът, изчакваше реда си. Майрън и него целуна по бузата, понеже такъв им бе обичаят.
Като си помислеше на колко е години, сигурно вече не трябваше да се трогва чак толкова от радостното им посрещане, но той си се трогваше. И какво от това? Баща му се пенсионира преди шест години от нюаркския склад и двамата с майка му решиха да се пренесат в Бока Ратон, та Майрън взе че купи от тях родния си дом. Голяма работа, че психиатрите щели да се чешат по брадите и да си мърморят за неизживяно детство и непрекъсната пъпна връв; Майрън лично смяташе, че е постъпил крайно практично. Родителите му често му гостуваха и така имаше къде да отсядат. Пък и като инвестиция не беше зле — Майрън не притежаваше друг недвижим имот. Така че, ако му се приискаше да избяга от града, винаги можеше да се прибере тук; в противен случай отсядаше в Дакота Билдинг.
Майрън Болитар — царят на самоанализа.
Няма значение. Така или иначе, неотдавна бе направил основен ремонт: модернизира тоалетните и баните, боядиса стените в неутрален цвят, преустрои кухнята и — най-важното — превърна кабинета на долния етаж в самостоятелна спалня, та да не се налага на стареещите му родители да се катерят по стълбите. Първата реакция на майка му: „Това няма ли да понижи пазарната стойност на имота?“. Но след като я убеди, че няма такава опасност — макар че всъщност не беше наясно какво да очаква — тя се успокои и взе да одобрява промените.
Телевизорът работеше.
— Какво гледате? — попита Майрън.
— С баща ти вече нищо не гледаме на живо. Всичко записваме на касетофона.
— На видеокасетофона — поправи я баща му.
— Благодаря ви, господин Телевизия. Дами и господа — мистър Ед Съливан! Видеокасетофон или каквото там му викат. Записваме шоуто, после го гледаме, като прескачаме рекламите. Сума ти време си спестяваме. — И се почука с пръст по слепоочието, да му подскаже колко интелигентни са.
— Добре де, какво гледахте?
— Аз — натърти баща му — вече нищо не гледам.
— Ами да! Господин Умник вече не желаел и да поглежда телевизор. А само допреди време се канеше да си купи пълния комплект със записи на шоуто на Карол Бърнет и още тъгува за саркастичните смешки на Дийн Мартин.
Баща му само сви рамене.
— Майка ти — продължи майка му, явно изпитваща удоволствие да говори за себе си в трето лице — е далеч по-отракана, по-съвременна и гледа риалити шоута. Съдебни дела, брадъри и прочее. Дори се каня да пиша на Кортни Кардашиян. Знаеш ли я?
— Да приемем, че я знам.
— Нищо няма да приемаш. Знам, че я знаеш. В това няма нищо срамно. Срамното е там, че тя все още е с онова пиянде с пастелния костюм, дето прилича на огромна великденска патица. А тя е хубавица. Сигурно може да си намери някой много по-свестен, не мислиш ли?
— Добре. Да видим сега кой е гладен — потри длани Майрън.
Отидоха с колата му до „Баумгарт“ и си поръчаха пиле „Кунг Пао“ заедно с куп предястия. Едно време родителите му се хранеха като прегладнели ръгбисти, попаднали на барбекю, но напоследък апетитът им се беше смалил, дъвчеха по-бавно и изобщо се държаха изненадващо изискано.
— Кога ще ни запознаеш с годеницата си? — попита го майка му.
— Скоро.
— Ще ми се да вдигнем голяма сватба. Като на Клоуи и Ламар.
Майрън погледна въпросително баща си.
— Клоуи Кардашиян — поясни баща му.
— При това — продължи майка му — майка й Крис и пастрокът й Брус се запознаха с Ламар преди сватбата, когато той и Клоуи едва се познаваха! А вие с Териса се знаете от колко?… От десет години най-малко.
— Горе-долу.
— И къде смятате да живеете? — запита майка му.
— Елън! — предупреди я баща му с оня специален негов тон.
— Ти там мълчи. Къде, питам.
— Още не знам — отвърна Майрън.