Под напрежение
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Myron Bolitar #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-062-8
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под напрежение». Краткое содержание книги:
Проснат по гръб, с вперени в тавана изцъклени очи и с тръбички, излизащи от най-малко три места по него, лежеше Кайл Цепката — охранителят от „Три Даунинг“.
— Какво му е? — попита Майрън.
— Много работи — отвърна Димонти. — Основното обаче е разкъсаният му бъбрек. Според доктора било причинено — цитирам — „от целенасочена и мощна коремна травма“. Голяма ирония на съдбата, мен ако питаш.
— „Ирония“ в какъв смисъл?
— В този, че това наше приятелче доста време ще пикае кръв. Нещо, което лично той предсказваше на теб, ако си спомняш какво стана снощи. — И Димонти кръстоса ръце пред гърдите си, за да подсили ефекта.
— И ти сега си мислиш, че това е мое дело, така ли?
Димонти се намръщи.
— Да си представим поне само за миг, че не съм умствено дехидриран тъпак, а? — И изплю част от сдъвкания тютюн в кена от кока-кола в ръката си. — Не, не смятам, че това е твое дело. Но и двамата много добре знаем кой е извършителят.
— Кайл какво казва? — посочи с брадичка Майрън.
— Че му били скочили неколцина, които нахлули в клуба. Не успял да види лицата им, не можел да ги разпознае и не искал да подава оплакване.
— Може и наистина така да е станало.
— Да, и може наистина една от бившите ми жени да ми казва, че повече не желае да й плащам издръжка.
— И какво очакваш да кажа на това място, Роли?
— Мислех, че вече си го озаптил.
— Но не знаеш дали е бил Уин.
— И двамата знаем, че това е негово дело.
— Добре де — отстъпи от прозореца Майрън. — Другояче формулирано, нямаш доказателства, че го е извършил Уин.
— Напротив. Охранителната камера на една банка до клуба покрива доста голям периметър и е заснела Уин как заговаря нашия приятел тук. Поприказвали са си известно време, след което и двамата влезли в клуба. Което е необичайно. — Димонти млъкна и се загледа настрани.
— Кое му е необичайното?
— Не е в стила на Уин. Но изглежда, с годините е станал по-невнимателен.
Съмнявам се, рече си Майрън.
— Ами записите от камерите в клуба?
— Какво?
— Твърдиш, че Уин и Кайл са влезли заедно в клуба. В такъв случай какво са записали вътрешните камери?
Димонти пак се изплю в кена в желанието си да прикрие откровения език на тялото си.
— Още ги проучваме.
— Аха. Да си представим поне само за миг, че не съм умствено дехидриран тъпак, а?
— Добре де. Няма такива, не разбра ли? Според Кайл били са отмъкнати от онези, които му скочили.
— Има логика.
— Хубаво го огледай, Болитар.
Майрън го огледа. Очите на Кайл продължаваха да са приковани в тавана. И бяха насълзени.
— Когато го намерихме рано сутринта, тейзърът, с който те бе парализирал, бе до него на пода, с източена докрай батерия. Той целият се тресеше, беше на границата на кататоничен ступор. И се беше насрал. Дума не можа да обели в продължение на цели дванайсет часа. Като му показах снимка на Уин, взе да реве, та се наложи докторът да му бие успокоително.
Майрън пак погледна Кайл. И се сети за тейзъра, и за блясъка в очите на Кайл, докато натискаше спусъка, и си даде сметка, че за една бройка той щеше да е на негово място в болницата. Погледна Димонти. И рече с абсолютно равен глас:
— Уау. Страшно. Му. Съчувствам.
Димонти само завъртя глава.
— Мога ли вече да си вървя? — попита Майрън.
— В „Дакота“ ли отиваш?
— Да.
— Там един от нашите чака Уин. Ще ми се да си поприказваме, като се прибере.
— Добър вечер, господин Болитар.
— Добър вечер, Владимир — мина забързан покрай портиера Майрън и влезе през прословутата порта от ковано желязо. На улицата наистина чакаше кола, изпратена от Димонти.
В апартамента Майрън завари Уин да си пие коняка на съвсем слабо осветление.
Присъствието му ни най-малко не го изненада. Като повечето стари сгради с легендарно минало, и „Дакота“ си имаше своите тайни подземни входове. Уин вече му беше показвал един, водещ началото си от мазето на висок жилищен блок близо до Кълъмбъс авеню, и втори — от съседната пряка покрай Сентръл Парк. Владимир сто на сто знаеше, че Уин си е у дома, но никога нямаше да го обяви. Коледните му бонуси не се плащаха от полицията.