Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
Куриерът трябва да завоюва пространство на платното. Предвидимото, законопослушно поведение успива шофьорите. Наум те те свързват с малкото квадратче на платното, приемат, че ще си стоиш там и когато напуснеш това квадратче, просто не могат да се оправят.
Уай Ти не обича квадратчетата. Уай Ти завоюва пространство, като мощно снове от платно в платно и създава прецеденти за заплашителна случайност. Държи хората на нокти и ги кара да й реагират, вместо да е обратното. Сега тези мъже се опитват да я натикат в квадратче, да я накарат да се подчини на правилата.
Тя дърпа ципа на комбинезона си докрай — до под пъпа. Отдолу няма нищо друго, освен трепкаща бледа плът.
МетаЧенгетата вдигат вежди.
Управителят отскача назад, вдига ръце като предпазен щит — защитава се от вредното облъчване.
— Не, не, не! — възкликва той.
Уай Ти вдига рамене и закопчава ципа.
Не я е страх — сложила си е дентата.
Управителят я приковава към една водопроводна тръба. Второто ченге откопчава неговите по-нов модел белезници от по-кибернетична марка и пак ги закача на рамката. Първото ченге подпира скейтборда й на стената, извън нейния обсег. Управителят сритва една ръждива кутия от кафе и я запраща сръчно на косъм от нея, за да има къде да ходи до тоалетната.
— Откъде си? — пита го Уай Ти.
— От Таджикистан — отвръща онзи.
Джигатаец. Трябваше да се досети.
— Сигурно футболът с канчета за сране ви е любимият национален спорт.
Управителят не загрява. МетаЧенгетата издават механичен, повърхностен смях.
Документите са подписани. Всички се качват горе. На излизане управителят угасва лампите — в Таджикистан това токът е страшна работа.
Уай Ти е в Дранголника.
7
Черното слънце е голямо колкото две футболни игрища. Декорът се състои от черни квадратни маси, реещи се във въздуха (няма смисъл да им рисуваш крака), равномерно разположени в решетка в пространството. Като пиксели. Единственото изключение е в средата, където се събират четирите квадранта на заведението (4=2 на втора). Там се намира кръгъл бар с диаметър шестнайсет метра. Всичко е матовочерно, което улеснява много компютърната система при рисуването отгоре — няма грижите да запълва сложен фон. По този начин цялото внимание се фокусира върху аватарите, а на хората точно така им харесва.
Не си струва да се разкарваш с хубав аватар по улицата, където цари такова гъмжило и всички аватари се сливат и преминават един през друг. Черното слънце е софтуер от къде-къде по-висока класа. Сблъсъци между аватарите не се позволяват в заведението. Тук броят на посетителите във всеки един момент е ограничен и те не могат да преминават един през друг. Всичко е плътно, непрозрачно и реалистично. А и клиентелата е от доста по-висока класа — вътре няма говорящи пениси. Аватарите изглеждат досущ като истински хора. Демоните в по-голямата си част — също.
„Демон“ е старо жаргонно название, останало от операционната система UNIX, където означава стандартна програма от ниско ниво, фундаментална част от операционната система. В „Черното слънце“ демоните наподобяват аватари, ала не представляват човешки същества. Те са роботи, живеещи в Метавселената. Програма — нещо като дух, който живее в машината и обикновено изпълнява дадена роля. В „Черното слънце“ има няколко демона, които сервират въображаеми напитки на редовните клиенти и вършат на хората дребни услуги.
Тук има дори демони-биячи, които разкарват нежеланите елементи — сграбчват аватарите им и ги изхвърлят навън, като прилагат определени основни принципи от физиката на аватарите. Дей5ид дори е подчертал физиката на „Черното слънце“ така, че да изглежда малко гротескно — особено противните люде, преди да бъдат изритани, могат да бъдат цапардосани по главата с гигантски чукове или смачкани от падащи огнеупорни каси. Това се случва на особи с разрушително поведение, които досаждат на някоя известна личност или я записват на магнетофон и на всеки, който прилича на зараза. Което ще рече, ако персоналният ви компютър е заразен с вируси и се опитва да ги пръсне из „Черното слънце“, по-добре понаглеждайте тавана с едно око.
Хиро измърморва думата „Бигборд“. Това е името на създадена от него програма, мощно оръдие на нещатния сътрудник на ЦРК. Тя прониква в операционната система на „Черното слънце“, преравя я за информация и изплюва право пред лицето му плоска квадратна карта, по която той набързо разбира кой е тук и с кого си говори. Това са неоторизирани данни, с които Хиро не е редно да разполага. Но Хиро не е някой тъп красавец-актьор, който идва тук, за да се перчи в мрежата. Той е хакер. Ако му трябва някаква информация, той си я краде направо от вътрешността на системата — клюка екс махина.