По-неживи от всякога
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0963-3
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «По-неживи от всякога». Краткое содержание книги:
Лала спря да подскача. Вампирите не излизат на снимки и затова всяка година полето над името на Лала в албума на „Мърстон Хай“ оставаше празно, а под него стоеше надписът: „Къде беше в деня на снимките?“. Ох, добре. Баща й никога не би позволил нещо толкова дребно да се изпречи на пътя му, затова и тя не ще го позволи. Ще трябва да намери някого друг.
Мускул влезе в салона, а след него се показа и господин Ди. Той изкрещя в телефона още няколко думи на румънски, а после натисна копчето и приключи разговора.
— Татко! Никога няма да повярваш кой ми се обади! — изчурулика тя.
Той започна да пише съобщение.
— Ъ?
Тя застана на пътя му.
— Познай!
Той спря за миг, преди да се блъсне в нея, и най-сетне срещна черните й очи. Лала повдигна вежди и така му се усмихна, та чак зъбите й лъснаха.
— Дракулаура, нямам време за глупости. Какво става?
Усмивката на Лала посърна. Но само за секунда. Щеше да се гордее с нея…
— Спечелих конкурса, за „Мърстон“ и… блекбърито звънна.
— Търсят ме. После, става ли?
Чичо Влад ахна.
— Но…
Господин Ди ядно изгледа Мускул, който просто отмести Лала от пътя на баща й. Двамата продължиха и влязоха в кухнята.
Лала пусна ръкава си и сложи очилата си. За нищо на света не би позволила татко й да види, че плаче.
Звън.
До Лала
8 юни, 8:11
Франки: Къде си? Закъсняваме!
Лала целуна чичо Влад по бузата, взе ключовете от колата и затръшна вратата след себе си. Ще разкаже на Франки добрите новини. Вярно, пускаше искри. Но никога не хапеше.
Глава осма
Готови… Старт!
Облеклото на Франки бе подбрано точно за случая. Един поглед към жълтата й поличка за тенис и бялото спортно яке бе достатъчен всеки член от Борда на равновесието да си помисли, че след училище тя има мач. Може би този път щяха да побързат — за разлика от първата среща, която се проточи два часа и девет минути. Но засега нещата не вървяха по план. Вече петнайсет минути Франки стоеше в умирисаната на химикали училищна лаборатория (Като че ли вкъщи не ми стигат тези миризми!), а срещата дори не бе започнала. И никакъв ефект от въздействието на дрехите й. Само Гулия забеляза спортния й екип, и то защото Франки бе забравила да махне етикета с цената.
— Тишина! Моля за тишина по време на срещата! — извика Хейли Барон-Менделвиц и удари с обковано със злато чукче, подарък на баща й от адвокатската му кантора.
Само минута делеше Франки от свободата. Трябваше просто да оповести фантастичната новина на Лала и тогава…
— Преди да се заловим за работа — каза Хейли. Пресегна се зад роклята си на цветя и измъкна пластмасова кутия. — Нека да се уверим, че нивата на кръвната ни захар са добри. Някой иска ли домашно приготвени сладки? Има с ленено семе, овес и червена боровинка. — Тя започна да раздава кафявите блокчета със сериозността на доброволец от Червения кръст.
Откакто Бека — бившият социален повелител на Хейли и бившата отмъстителна приятелка на Брет — се бе преместила в „Уитмор“, Хейли бе изпълзяла от дупката си като рак. Вече не бе принудена да живее на сянка и търсеше прожектора. Но не онзи приятен прожектор, който следва стилистите, фризьорите и гримьорите. А по-скоро някакъв диктаторски — флуоресцентен и не много ласкав.
Хийт Бърнс — приятелят на Хейли, който щом се оригнеше, бълваше огън — взе две парчета и връчи чинията на Джаксън, който я даде на Брет, а Брет — на Франки. От учтивост Франки взе най-малкото парченце и подаде чинията на Гулия. Зомбито огледа какво бе останало.
— Ммм — простена тя, но така и не си взе нищо. Явно беше твърде умна, за да си вземе.
— Трябва да направя съобщение — обади се Франки.
— Не може, преди да сме повторили най-главното. — Хейли отвори зеленото си куфарче от изкуствена кожа и извади оттам бележник. — Първа точка от дневния ред… — Тя погледна над очилата си към Хийт. Той застана отпред. Ръкавите на синьо-бялата карирана риза бяха доста къси. Кокалчетата на белите му китки стърчаха като болтове.