Съкрушени

Айрис скръсти ръце на гърдите си. За момент Емили беше сигурна, че ще й откаже, но после момичето сви рамене.

— Не знам какво бих могла да ти разкажа за нея, но добре, нека да поговорим.

После се завъртя на пети и тръгна към вратата. Емили я последва, опитвайки се да игнорира любопитните погледи. Зачуди се дали изобщо им е позволено да напускат дневната, но наоколо не се виждаха никакви сестри, никой, който да може да им попречи.

Айрис тръгна по коридора и отвори една врата до противопожарния изход. Вътре имаше две неоправени еднакви легла. Над едното имаше плакати на тийн изпълнители — Джъстин Бийбър и няколко звезди на Дисни ченъл — а по него имаше най-различни розови плюшени животни. Другото легло беше голо и безлично, като в хотелска стая. Айрис се тръсна върху него и погледна презрително към плакатите на Бийбър.

— Новата ми съквартирантка е такава смотанячка. — След това ясните й зелени очи се обърнаха към Емили. — И така. Какво искаш да знаеш за Али?

Емили се настани върху надраскания рипсен стол.

— Мисля, че тя все още е жива.

Айрис изсумтя.

— Глупости. Тя е била затворена във взривената къща.

— Може и да не е.

Айрис кръстоса крака. Кокалестите й колене изпъкнаха под тънката пижама.

— Ченгетата знаят ли го?

Емили поклати глава.

— Решихме сами да се опитаме да я намерим.

— Защо?

Емили заби поглед в дигиталния часовник, който висеше на стената. Как да го каже така, че да прозвучи нормално? Айрис нямаше вид на идиот; щом беше разбрала, че Истинската Али е умряла в къщата, значи сигурно е научила, че освен това ги е тормозела, представяйки се за А. Защо иначе ще искат да я намерят, ако не са решили завинаги да я спрат? Все пак Емили говореше за приятелката на Айрис. Тя едва ли щеше да се съгласи да я предаде.

— Забрави, всъщност не ме интересува — рече Айрис, сякаш усетила колебанието на Емили. След това светлината в погледа й се завърна. Тя се наведе към Емили. Внезапното й приближаване накара момичето да потрепне. Макар Айрис да беше дребничка, от нея струеше гневна енергия.

— Какво искаш да знаеш? — попита тя. — Мога да ти разкажа всякакви неща за нея.

— Наистина ли? — Емили се изпъна на стола.

— Аха. Но ще го направя само при едно условие. Да ме измъкнеш оттук.

Емили се засмя нервно.

— Оттук?

Айрис кимна.

— Вече казах на сестрите, че имам болна баба в болницата. Това е единствената причина да пуснат някой да излезе оттук за няколко дни — да посети болен роднина или да отиде на погребение. Голямо щастие, а? — Тя завъртя очи. — Просто чакам удобна възможност — и познай какво? Ти се появяваш. Сега върви отвън на рецепцията и им кажи, че си ми братовчедка и си дошла, за да ме вземеш, за да отидем при баба.