Съкрушени
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #13
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-619-165-015-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съкрушени». Краткое содержание книги:
В Роузууд е пролет, което значи ледено соево мляко, свеж маникюр в блещукащи пастели и… училищен бал. Но докато всички останали обръщат дърво и камък в търсене на идеалното облекло за бала, Хана, Спенсър, Емили и Ариа са заети с друг вид лов: търсят А.
Хана превръща кампанията си за спечелване на титлата „Кралица на бала“ в пламенен доброволчески труд в клиниката по изгаряния, където се съвзема една от жертвите на А.
Емили копае из миналото на А. в психиатричната клиника, което дава доста смахнат ефект.
Спенсър наема частен детектив, за да издири онзи, който издирва нея. Но когато техните сесии стават твърде частни, двамцата май забравят да си отварят очите за А.
Ариа пък се тревожи, че А. е дори по-близо, отколкото тя си мисли. Когато тъмната й тайна от Исландия най-после излиза на светло, тя открива, че може би — само може би — единственият човек, от когото се е опитвала да скрие истината, е знаел всичко.
Сладките малки лъжкини най-сетне подемат борбата срещу А. Но каквото и да предприемат, А. винаги се оказва една стъпка пред тях, готов да съкруши момичетата напълно.
Емили не изглеждаше особено убедена.
— Миналата коледа я срещнах и тя си изглеждаше наред. Освен това беше приятелка на нашата Али, а не на Истинската.
Спенсър се плесна по челото.
— Вярно. Боже, толкова е трудно да се помни всичко.
Момичетата записаха още няколко имена, включително Дарън Уайлдън и Мелиса, само защото двамата бяха замесени в историята с Али от началото до края. Но те изобщо не им изглеждаха като вероятни заподозрени. Спенсър се почеса по брадичката.
— Все още имам усещането, че пропускаме нещо важно. Може би помощникът на Али е пред очите ни, а ние не го виждаме. Има ли някой друг, освен нас четирите, който през цялото време да е бил наоколо? При смъртта на Иън, на Джена, при пожарите, Ямайка, онова лято, винаги?
Хана се прокашля.
— Ами, сещам се за двама души, но не мисля, че някой от тях може да е помощник на Али.
— Кой? — очите на Спенсър се разшириха.
— Майк. — Хана погледна виновно към Ариа. — И… Ноъл.
Ариа избухна в смях.
— Никога и за милион години.
Маркерът на Спенсър се поколеба над хартията.
— Все пак не бива да отхвърляме никого.
Тя написа името на Ноъл в дъното и отново затвори маркера. Ариа се намръщи.
— Защо не написа и името на Майк?
Спенсър подгъна едното си коляно.
— Наистина ли смяташ, че брат ти е способен да ти причини това?
Ариа сви устни.
— Ами, може би не. Освен това Майк е идиот.
Хана тихичко изписка.
— Хей! Той е приятелят ми!
— Ами Ноъл е моят приятел. — Ариа се взря в момичетата напрегнато. — Знаете ли, мацки, това е лудост. Само защото Ноъл е винаги с нас, не означава, че е виновен — това е просто ужасно съвпадение.
— Знаем — увери я Спенсър. — Просто трябва да запишем всички. Нали това е целта на тази среща. Сигурно след някой ден ще го зачеркнем от списъка. — Тя отново се обърна към него. — Това е добро начало, не мислите ли? Трябва да проучим някои от тези хора. Греъм, Айрис — тук има добри улики.
Емили погледна към Хана.
— Ти трябва да поемеш Греъм. Нали си била доброволка в клиниката — може да успееш да си върнеш работата.
Хана скочи от дивана.
— Не искам отново да се връщам там!
— Ем е права, Хана — рече Спенсър. — Ще изглежда напълно нормално. Нали искаш да разрешим загадката?
В устата на Хана се появи горчив вкус. Тя си спомни ужасната миризма на антисептици в клиниката. Жълтите петна от урина върху дюшеците. Срещите с Шон, бившето й гадже. Но пък това беше за предпочитане пред отиването в Убежището. С нейния късмет току-виж я затворили там отново.
— Ще го направя — промърмори тя.
— А аз ще говоря с Айрис — предложи Емили. Тя погледна към Хана. — Мислиш ли, че все още е в Убежището?
Хана затвори очи, припомняйки си последния път, когато бяха отишли в психиатричната клиника, за да разпитат Келси Пиърс, момичето, което Спенсър беше натопила за притежание на наркотици и което по-късно едва не я бутна от ръба на каменоломната „Плаващия човек“.
— Не си спомням да съм я виждала — промърмори тя.
Спенсър погледна към камерите. Моравата беше празна.
— Аз тръгвам по петите на Истинската Али. Може би има начин да я намеря. Може би пропускаме нещо. Ако я открием, можем да приключим с всичко това още по-бързо.
— А аз какво ще разследвам? — попита Ариа, навивайки кичур коса около пръста си.
Спенсър пристъпи смутено от крак на крак.
— Ами можеш да провериш Ноъл. Просто за да го махнем от списъка.
Очите на Ариа проблеснаха.
— Ноъл не е А.!
— Знам — отвърна Спенсър. — Но все пак можеш да огледаш стаята му. Да се убедиш, че няма втори телефон или таен имейл акаунт. Не че би си направил, разбира се.
Ариа изглеждаше нещастна.
— Ако връзката ми се провали заради това, вината ще е ваша.
Те обсъдиха още няколко възможности, съгласуваха плановете си. След още около петнайсетина минути сметнаха, че са направили всичко възможно за момента. Спенсър се изправи и се протегна.
Хана отново се обърна към камерите. Картината беше черно-бяла и в единия ъгъл на задната морава се появи нещо. Тя рязко си пое дъх. Дали някой току-що не се беше скрил зад едно дърво?