Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
Залюля се на един от долните клони и скочи на земята.
— Малко копеле такова! — озъби му се Сориорн. Явно беше наранил единия си крак при падането, защото се държеше за един от ниските клони и не смееше да стъпи на него.
Рейт се изсмя, докато вървеше към него. После скочи, връхлетя го с рамо в ребрата и го залепи за дънера с такава сила, че чу как дъхът му изсвистя от гърдите.
— Голямо копеле такова — подхвърли през рамо към стенещия на земята Сориорн. Знаменосецът му беше приятел през всичките тези години.
Значи трябваше да внимава повече на кого обръща гръб.
— Принцесо Скара.
Тя дари Рейт с поглед, който се надяваше да мине за укорителен:
— Не бих нарекла това честно съревнование.
Той вдигна рамене и я погледна право в очите.
— Да не мислиш, че Яркия Йълинг сън не го лови от мисли кое е честно и кое не?
Скара усети, че се изчервява. Той имаше маниерите на пън и се обръщаше към нея без следа от почит и уважение. Майка Кайър щеше да е възмутена от подобно поведение. Може би затова Скара не изпитваше и следа от възмущение. Не беше свикнала с такава невъзмутима прямота и я намираше за интригуваща. За привлекателна дори.
— Значи за да хвана куче, ми трябва куче, така ли?
Рейт се изкиска:
— За куче не знам, но ако ще убиваш убиец, ти трябва убиец. — Той посегна към кесията на колана си и усмивката му повехна.
В този момент Кол се появи с небрежна походка иззад ствола на кедровото дърво и спря, за да помогне на Сориорн да стане от земята. Устните му бяха сцепени, носът подут и окървавен, но на лицето му грееше усмивка.
— Да не си загубил нещо, приятелю? — попита той озадачения Рейт, който тупаше кесията на колана си. После тънките му и чевръсти, като крака на паяк, пръсти извадиха сякаш от нищото гривната, носена някога от Бейл Строителя в битка. Поклони се подобаващо. — Мисля, че това ти принадлежи, принцесо.
— Ах ти крадливо… — зяпна неразбиращо Рейт.
Сцепените устни на Кол се разтеглиха в още по-широка усмивка, разкриваща окървавените му зъби:
— Да не мислиш, че Яркия Йълинг сън не го лови от мисли, че някой си откраднал нещо?
Рейт стрелна ръка да сграбчи гривната, но Кол се оказа много по-бърз, подхвърли я високо нагоре и тя се запремята във въздуха.
— Изгуби играта. — Той я грабна току над протегнатата отново ръка на Рейт, после я подхвърли наляво, надясно и пак наляво, докато Рейт драпаше безуспешно във въздуха. — Недей сега да губиш и чувство за хумор!
Скара видя Рейт да стиска юмруци при поредното подхвърляне на гривната.
— Стига! — Тя застана между двама им преди да е станало по-лошо и улови гривната във въздуха. — Победител е Гетланд! — провикна се, докато я нахлузваше над лакътя си.
Гетландци избухнаха в овации. Ванстерландци приеха доста по-сдържано думите ѝ, докато гледаха как Сориорн се отдалечаваше, подкрепян от едната страна от майка Скаер. Колкото до скромния антураж на Скара, Рейт изглеждаше така, сякаш беше глътнал секира, а лицето на Синия Дженър беше плувнало в сълзи. Беше на път да се пръсне от смях.
Трън Бату събра шепи пред устата си и надвика шума на тълпата:
— Май всичкото време на върха на мачтата не е отишло напразно!
— На върха на мачта можеш да научиш повече, отколкото от пасторски уроци! — отвърна ѝ Кол. Беше видимо доволен от овациите на тълпата, обръщаше се насам-натам и раздаваше въздушни целувки на познати и приятели.
Скара се доближи до него и прошепна в ухото му:
— Осъзнаваш, че току-що спечели възможността да се покатериш по стената на непристъпна крепост, пълна с врагове?
Видя усмивката на лицето му да повяхва, когато го хвана за китката и вдигна високо ръката му.
Пръв през стената
Поредната светкавица освети Бейлова крепост и бойниците на стената ѝ застинаха за миг като черни зъби на фона на светлото небе. Богове, толкова са високо.
— Прекалено късно ли е да кажа, че този план не ми харесва — изкрещя Кол, за да надвика воя на вятъра, съскането на дъжда и трясъците на майка Море по бордовете на малката лодка.
— Казвай го колкото си искаш — извика насреща му Рълф. Голото му теме лъщеше мокро. — Стига после да се изкатериш по стената!