Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
Столът на Гром-гил-Горм се катурна назад, когато той се изправи в целия си гигантски ръст. Лицето му се изкриви в гротескна гримаса, мускулите на челюстите му изпъкнаха зловещо и Скара изтръпна в очакване на гнева му. Тогава осъзна, че той просто беше прехапал езика си, защото следващото, което направи, бе да изплюе една кървава струя на масата.
— Мъжете от Ванстерланд ще отплават до пет дни — изръмжа Трошача на мечове и по брадата около устата му потече кръв.
Крал Удил се изправи, мечът му, който винаги носеше притиснат до гърдите си, се плъзна в свивката на лакътя му и върхът му опря в масата. Пръстите му обвиха острието под гарда на дръжката и кокалчетата му побеляха, когато го стисна. Кръвта му потече в жлеба на острието, стигна до върха и се разля в тъмна, лъскава локвичка около сивата стомана.
— Мъжете от Гетланд ще отплават до четири — обяви той.
Мъжете от двете страни на залата заудряха с юмруци по масата, разтресоха оръжия във въздуха и изкрещяха с пълно гърло при вида на най-после пролята кръв, пък било то не в битка и повечето от която, пролята от седемнайсетгодишно момиче.
Скара седна обратно в стола си. Главата ѝ се маеше. Усети някой да измъква кинжала от ръката ѝ. Сестра Ауд сряза шева на ръкава си, отпра парче плат, взе китката на Скара в ръка и се зае да превързва дланта ѝ с бързи, сигурни движения.
— Това ще свърши работа, докато те зашия. — Тя изгледа Скара изпод вежди. — Моля те, принцесо, никога повече не прави това.
— Не се тревожи… ау! — Богове, започваше да боли ужасно. — Мисля, че си научих урока.
— Малко е рано да празнуваме победа! — провикна се отец Ярви и въдвори тишина. — Първо трябва да решим кой ще се катери.
— Що се отнася до сила и умения, знаменосецът ми, Сориорн, е ненадминат. — Горм постави ръка в украсения с гранати робски нашийник на високия шенд до себе си. — По пътя насам от Вулсгард пробяга три пъти по греблата, при това в бурно море.
— Няма да намерите по-бърз и ловък младеж от чирака ми, Кол — каза отец Ярви. — Всеки, който го е виждал да се катери по скалите за яйца, ще потвърди думите ми. — Гетландци закимаха утвърдително, всички до един. Всички, с изключение на самия чирак, чието лице беше пребледняло повече от това на Скара.
— Приятелско съревнование, може би? — предложи кралица Лейтлин. — За да установим кой е най-добър?
Скара се досети какво целеше кралицата с този хитър план. Отвличане на вниманието, опит да предотврати двамата упорити като овни крале да не счупят една в друга главите си преди да са влезли в битка с врага.
Сестра Ауд постави внимателно превързаната ръка на Скара на масата:
— Като равен партньор в съюза — провикна се тя, — съгласно древния закон и вековна практика, Тровенланд също трябва да бъде представлявана в това съревнование. — Този път тя избегна успешно ледения поглед на майка Скаер и седна обратно на стола си с доволно изражение на лицето.
Скара не споделяше задоволството ѝ. Тя нямаше силни или ловки мъже в свитата си, само Синия Дженър.
Той повдигна рунтави вежди, когато погледите им се срещнаха и промърмори:
— За мен и стъпалата са предизвикателство.
— Аз ще се катеря за теб — каза Рейт. До този момент Скара не го беше виждала да се усмивка. Усмивката сякаш разпалваше това негово леденостудено лице. В очите му грееха игриви пламъчета и го правеха още по-красив. — По-добре от това да седим и чешем езици, нали?
Шансове
— Досега нямахме възможността да поговорим — каза Синия Дженър.
— Не съм много по приказките — изръмжа Рейт.
— А, боец, значи?
Рейт не отговори. Ако трябваше да отговаря пред някого, щеше да отговаря с юмруци.
— Работата ми е да се погрижа за безопасността на принцесата.
Рейт кимна към вратата:
— Нали затова съм тук.
— Ъхъ. — Дженър присви очи насреща му. — Но откъде да знам, че е в безопасност от теб?
— И какво, ако не е? — Рейт пристъпи към стария пират и оголил зъби, се вторачи в очите му, аха да го фрасне с глава в лицето. Да им е ясно на всички кой е най-коравото копеле наоколо. Покажеш ли им слабо място, свършено е с теб. — Как ще ме спреш, старче?
Синия Дженър не отстъпи, просто вдигна умирително прорязани от дълбоки линии длани:
— Ще кажа „хей, момче, спокойно, дърт глупак като мен да се бие с млад наперен герой като теб, не мисля!“. После ще се изнижа тихомълком, подвил опашка.