Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Не се ли страхуват? — попита Арби. — Дори не го поглеждат.
— Не се заблуждавай — каза Левин. — Това, че не ги поглеждат, не означава нищо. Може да ти приличат на големи глупави крави, но далеч не са такива. Опашките им са дълги по десет-петнайсет метра и тежат няколко тона. Обърни внимание колко бързо могат да ги движат. Един удар с тази опашка може да пречупи гръбнака на всеки нападател.
— Значи се обръщат с гръб, за да се защитят?
— Несъмнено. Виж как дългите им шии уравновесяват опашките.
Опашките на възрастните животни бяха толкова дълги, че стигаха чак до другия бряг на реката. Люлееха ги заплашително, а паразаврите не преставаха да реват и водачът на рапторите се отдръпна. Скоро цялата глутница започна да се изтегля покрай дърветата и се насочи към възвишенията.
— Май си прав — каза Торн. — Опашките ги уплашиха.
— Колко раптора бяха? — попита Левин.
— Не знам. Между десет и дванайсет. Не е изключено да съм изпуснал няколко.
— Четиринайсет — каза Малкълм и записа цифрата в бележника си.
— Искаш да ги проследиш ли?
— Не сега.
— Можем да вземем джипа.
— По-късно — кимна Малкълм.
— Трябва да разберем къде е гнездото им — отбеляза Левин. — Това е много важно, Иън, ако искаме да изясним отношенията между хищници и жертви. Това е най-същественото. Сега имаме чудесна възможност да ги проследим и…
— По-късно — повтори Малкълм и погледна часовника си.
— Непрекъснато си гледаш часовника — каза Торн.
Малкълм сви рамене.
— Наближава време за обяд — каза той. — Между другото какво става със Сара? Не трябваше ли да пристигне днес?
— Да. Може да се появи всеки момент.
Малкълм избърса челото си и изсумтя:
— Горещо е.
— Да, горещо.
Заслушаха се в жуженето на насекомите и продължиха да наблюдават оттеглящите се хищници.
— Знаеш ли — каза Малкълм, — мисля си, че може би трябва да се връщаме.
— Да се връщаме? — учуди се Левин. — Сега? Ами наблюденията ни? Ами другите камери, които искаме да монтираме и да…
— Не знам… може би ще е по-добре да прекъснем за малко.
Левин се вторачи в него с удивление, но не каза нищо.
Торн и децата гледаха Малкълм мълчаливо.
— Струва ми се — каза той, — че ако Сара е дошла тук чак от Африка, би трябвало да отидем да я посрещнем. — Сви рамене и добави: — Въпрос на най-обикновена учтивост.
— Не подозирах, че… — заговори Торн, но млъкна.
— Не, не — възпротиви се Малкълм, — не е каквото си мислиш. Просто… всъщност дори не знаем дали ще дойде. — Изведнъж доби неуверен вид. — Каза ли, че ще дойде?
— Каза, че ще си помисли.
Малкълм се намръщи.
— Значи ще дойде. Щом е казала това, ще дойде. Познавам я. Е, какво ще кажете? Да се връщаме ли?
— Разбира се, че не — отвърна Левин, докато гледаше през бинокъла. — Не бих си и помислил да се върна точно сега.
— Джак? Искаш ли да се върнем?
— Разбира се — отговори Торн и избърса челото си. — Горещо е.
— Ако наистина познавам Сара — добави Малкълм, преди да слезе от наблюдателницата, — тя ще се появи на този остров и ще бъде прекрасна, както винаги.
Пещерата
Оттласна се нагоре, но когато главата й се показа над повърхността, наоколо имаше само вода — петметровите вълни бяха навсякъде. Силата на океана беше страховита. Водната стихия я тласкаше напред, после я теглеше назад и тя не беше в състояние да направи нищо. Лодката не се виждаше никъде. Не се виждаше и островът. Само вода. Опита да се пребори с обзелия я страх.
Направи опит да плува, но ботушите й тежаха като олово. Потъна, напрегна сили и изплува на повърхността. Задъха се. Трябваше някак да си свали ботушите. Пое дълбоко въздух, потопи глава под водата и се опита да ги развърже. Дробовете й пламнаха. Океанът не преставаше да я подхвърля напред и назад.
Успя да свали единия ботуш, пое въздух и пак се наведе, за да свали и другия. Пръстите й бяха вдървени от студ и страх. Имаше чувството, че минават часове. Най-накрая освободи краката си, пое дъх и заплува напред. Вълните я повдигаха и спускаха. При поредното издигане потърси острова с очи, но не го видя. Отново я обхвана страх. Обърна се и изчака следващото издигане. Този път го видя.