Скрутатор [bg]

Юлия поклати глава. Полетяха на север, сетне на изток, а всеки път Гор получаваше един и същи отговор. В късния следобед той започваше да се изнервя.

— Ако всичко това е било напразно… — заплашително рече той.

Фушт прошепна нещо в ухото му.

— Добре — каза председателят. — Имаш разрешението ми.

Фушт насочи към нея онзи поглед, от който я полазваха тръпки. Гор пречупваше хора като нея, но Фушт ги поглъщаше живи.

— Ела с мен в каютата, Юлия — каза той с онзи сух глас, напомнящ шумолене на змийски люспи. — Искам да ти задам няколко въпроса…

— Ще се постарая повече — пискливо каза тя.

— Знаех си, че ще се постараеш — рече Гор. — Продължи две левги на изток — обърна се той към пилота, — сетне завий на юг и продължи по установения курс. На всяка обиколка увеличавай обхвата на квадрата. Ако Флид е някъде на Мелдорин, ще го открием.

Фушт приличаше на пепелянка, чиято вечеря е била отмъкната.

Едва на следващата вечер Юлия долови следи. Тя неволно възкликна. Опита се да прикрие реакцията си, но председателят Гор не пропускаше нищо.

— Най-сетне ги откри?

— Виждам нещо — прошепна тя.

С три огромни крачки той се озова до нея.

— Кого, перцепторе?

— Не разпознавам.

Гор и Фушт се спогледаха.

— Това е номер — тихо каза Фушт, но не и достатъчно тихо за острия ѝ слух. — Опитва се да ги защити. Ако наистина е усетила някого, то това ще да е Флид. Неговото излъчване е най-силно.

— Може би — отвърна председателят. — А може би не. Нейният талант не е толкова предсказуем. Може да е усетила всичко. — Той отново се обърна към нея. — Не е лиринкс, нали?

— Не.

— Не е някаква възлова точка или нейното излъчване?

— Не.

— Човек е, нали?

— Да. — Тя изрече думата едва доловимо.

— Къде? — Гор я сграбчи за раменете, но я пусна веднага. Вече не беше време за заплахи. — В коя посока, перцепторе?

Едрият мъж си бе придал благ глас, но очите му притежаваха твърдостта на стъкло.

Юлия посочи.

— Далече. В самия край на погледа ми.

— Юг-югозапад — каза пилотът.

— Какво има там? — попита Гор.

Пилотът направи справка с картата си.

— В момента ние се намираме тук. — Пожълтелият нокът сочеше хълмиста верига, която се простираше на запад от планините чак до Силбис. — Под нас, според картата, е имало градове и пръснати села, простиращи се до леса на изток, до планините. На запад има пустиня. На юг пустинята преминава в земи с ниска растителност и блатистите гори в Орист. Те заемат площ от петдесет левги, макар че в по-голямата си част този терен е непроходим.

— Не и за нас — рече Гор. — Трябва ми още информация, Юлия. Къде усещаш онзи човек? Покажи ми на картата.

След дълъг размисъл Юлия очерта голям кръг с пръста си. В обхвата на посочената земя влизаше по-голямата южна част на острова.

— Това не е достатъчно! — просъска Фушт. — Перцепторе…

— Остави я — каза Гор. — Нейният талант само долавя посока, не и разстояние. Способна е да усеща силни излъчвания, но незначителните биха могли да ѝ избягат съвсем наблизо. Ще продължим в тази посока, докато целта не се изясни, после ще изчакаме да се стъмни. Не искам да ни видят — ако наистина са те.