Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Скрутатор [bg]
Скрутатор [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Скрутатор [bg]

Электронная книга - «Скрутатор [bg]». Краткое содержание книги:

Останали без захранване, човешките кланкери и аахимските конструкти са безполезни. Битката е изгубена. Купища лиринкси изскачат от недрата на Снизорт, подготвяйки се да нанесат съкрушителен удар върху съюзниците. Осакатялата Тиан е пленена от Витис, решен да измъкне нейните геомантични тайни на всякяа цена. Заради провалите си Ниш бива низвергнат и обявен за предател, а Иризис, обвинена в измяна, е принудена да бяга, за да спаси живота си. Съдбата на човечеството е пряко обвързана с оцеляването на един стар хитрец - скрутатор Ксервиш Флид. Но Флид бива обвинен за снизортския провал. Неговият най-голям враг, председателят Гор, го е прогонил от Съвета. Като наказание за некадърността си бившият скрутатор е осъден да изкара остатъка от живота си в робство и да тегли затъналите в калта кланкери, сокато сърцето му не се пръсне под напрежението. Успели да избягат от робство, Ксервиш Флид и механикът Ниш се намират пред амбициозна задача: да свалят покварения Съвет на скрутаторите и стоящия зад него Нуминатор, отговорни за проточилата се война. Но преди това двамата трабвя да се уверят, че е останало човечество, в чието име да въстанат. Ако Джал-Ниш Хлар успее да осъществи безумния си план за атака срещу лиринксите, човешките сили ще понесат съкрушително поражение, което би положило началото на края за Сантенар. Председателят на Гор не е от хората, които забравят враговете си. Под негово ръководство бива подготвян мащабен проект, целящ да унищожи ренегата Флид и всичките му съзаклятници. Помага му Юлия, разкъсана между пленилата я мистична принуда и желанието да накара Ниш да си плати. Приготовленията на Съвета срещу предателя далеч надхвърлят вниманието, насочено към войната. Лиринксите са изключително доволни от това развитие: те са съсредоточили проучванията си над тайно оръжие, способно да контролира полето по съвсем нов начин. Неволен помощник в това им начинание е тетрархът Гилаелит, който, изцяло отдаден на работата си, дори не осъзнава, че планетните му изследвания съдържат потенциала за разрушаването на света. Тиан притежава знание, което би могло да промени всичко. Но тя е прекалено заета с опитите си да се спаси от гнева на аахимите и най-вече Витис...
1 ... 258 259 260 261 262 263 264 265 266 ... 277
Перейти на страницу:

Юлия не искаше да отговаря, но се налагаше.

— Току-що, за миг, зърнах пролука.

— Пролука? Пролука в какво?

— Не мога да кажа.

— Какво друго видя? Какво зърна през тази пролука?

— Странна проява.

— Говори по-ясно, перцепторе — каза Фушт.

— Проявата блестеше. Сякаш някой надничаше през дупка, пробита в облак. После пролуката изчезна.

— Така ли? Чия беше тази проява?

— Не мога да кажа. Беше странна, но много силна. На мистик.

— Тъй ли? — рече председателят. — Този облак трябва да е някаква защита. Което ме довежда до една идея, Юлия.

Тя пасивно го изчакваше да продължи.

— Помниш ли как си извела Иризис от килията ѝ?

Естествено, че помнеше. Това бе втората храбра постъпка в живота ѝ.

— Да — прошепна дребната жена.

— Задържала си омагьосаната ключалка на едно място и си завъртяла решетъчния си модел около нея. Това е отворило вратата, без да докосне магията ми.

— Да. — Самият разговор с него я караше да се чувства слаба.

— Защо не опиташ да сториш същото и сега? Хвани онази проява — каквото си спомняш от нея — и завърти модела си.

— Ще опитам — недоловимо каза тя. — Макар че не виждам какво…

— Просто го направи — прекъсна я Гор. — Няма да те накажа, ако не успееш, само ако не се постараеш достатъчно.

В първия момент Юлия се притесняваше, че изобщо няма да види решетъчния си модел. Когато матрицата най-сетне се появи, по-бледа и по-неясна от всеки друг път, тя разпознаваше единствено ярките прояви на околните скрутатори, мистиците и мощните контролери на страхоносците. Наложи се Гор да я успокоява (изключително неприятна процедура), преди тя най-сетне да открие онази проява.

Тъмните очи на председателя Гор блестяха.

— Много добре! Сега построй решетката си от другата страна.

Юлия затвори очи и за всеки случай покри очилата си с длани. Застопорила образа на онази странна проява в ума си, тя отстрани остатъка от модела, извъртя фиксираното в ума си и започна да построява решетката от нова перспектива. Сега започнаха да изникват различни петна, облачета и прояви, всички тези неща разхвърляни на различно разстояние. Размазаните петна представляваха предмети, намиращи различно приложение в Изкуството. Диплите мъгла съответстваха на полета, а проявите, ярки звезди, показваха хора с мистичен талант. Някои от тези прояви Юлия разпозна веднага, например Фин-Мах. И Флид. Имаше и други, много силни.

— Намерих ги. — Тя отдръпна ръце от очилата си.

Гор рязко извъртя глава към нея. Очите му светеха като топящо се стъкло.

— Къде? — просъска той.

Пръстът ѝ пое по картата, докато не достигна точка, край която личаха две думи: Физ Горго.

— Там.

Председателят възкликна възторжено и се обърна към скрутаторите:

— Излитаме веднага! Ще пристигнем там в три сутринта. План номер седем.

Ниш си легна много рано, но дълго не можа да заспи, а когато най-сетне се унесе, непрекъснато се стряскаше, без да осъзнава причината. В крайна сметка решил, че тази нощ ще трябва да забрави за сън, той посети тоалетната и пое обратно сред мразовитите коридори. По стените се извиваха ледени течове. Физ Горго изглеждаше обгърнат във вечен студ, дори и ако тук отсъстваше влажната хладнина на фабриката.

Студът не безпокоеше Ниш. Той бе привикнал към подобен климат и определено го предпочиташе пред горещите и сухи лауралински поля, където бе прекарал по-голямата част от изминалата година.

Механикът реши да се отправи към кулата на Игур. При излизането си на балкона установи, че някой вече го е изпреварил и се е облегнал на перваза. Долиташе миризмата на сладък корен. Това бе самият домакин.

— Тревожиш се за утрешния ден, Ниш? — каза мистикът, без да се обръща.

— Преживял съм прекалено много, за да се тревожа за бъдещето — излъга Хлар. — Не мога да заспя. Умът ми не спира да ме стряска, опасявайки се, че съм забравил да опаковам нещо.

— И с мен е същото. Не се съмнявам, че се чувстваш пренебрегнат от мълчанието ни. Освен това се притесняваш, че мисията е планирана прекалено набързо, с неоправдан оптимизъм.

— Ами… — проточи механикът.

— Говори открито. Аз не ям хора.

— Наистина ли е необходима подобна потайност, сър?

— По-вероятно не, но предпочитам да не рискувам. Как ти се струва нощта?

Ама че странен въпрос.

— Много е тиха.

— Да, по това време на годината често е така. Това е едно от нещата, заради които Физ Горго ми допада най-много. Когато вихрите са утихнали и горските създания са се изпокрили из хралупите си, тук настава покой, какъвто не съм усещал никъде другаде. Това е причината винаги да се връщам на това място. Харесва ми усещането, че не се случва нищо.

1 ... 258 259 260 261 262 263 264 265 266 ... 277
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)