Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Скрутатор [bg]
Скрутатор [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Скрутатор [bg]

Электронная книга - «Скрутатор [bg]». Краткое содержание книги:

Останали без захранване, човешките кланкери и аахимските конструкти са безполезни. Битката е изгубена. Купища лиринкси изскачат от недрата на Снизорт, подготвяйки се да нанесат съкрушителен удар върху съюзниците. Осакатялата Тиан е пленена от Витис, решен да измъкне нейните геомантични тайни на всякяа цена. Заради провалите си Ниш бива низвергнат и обявен за предател, а Иризис, обвинена в измяна, е принудена да бяга, за да спаси живота си. Съдбата на човечеството е пряко обвързана с оцеляването на един стар хитрец - скрутатор Ксервиш Флид. Но Флид бива обвинен за снизортския провал. Неговият най-голям враг, председателят Гор, го е прогонил от Съвета. Като наказание за некадърността си бившият скрутатор е осъден да изкара остатъка от живота си в робство и да тегли затъналите в калта кланкери, сокато сърцето му не се пръсне под напрежението. Успели да избягат от робство, Ксервиш Флид и механикът Ниш се намират пред амбициозна задача: да свалят покварения Съвет на скрутаторите и стоящия зад него Нуминатор, отговорни за проточилата се война. Но преди това двамата трабвя да се уверят, че е останало човечество, в чието име да въстанат. Ако Джал-Ниш Хлар успее да осъществи безумния си план за атака срещу лиринксите, човешките сили ще понесат съкрушително поражение, което би положило началото на края за Сантенар. Председателят на Гор не е от хората, които забравят враговете си. Под негово ръководство бива подготвян мащабен проект, целящ да унищожи ренегата Флид и всичките му съзаклятници. Помага му Юлия, разкъсана между пленилата я мистична принуда и желанието да накара Ниш да си плати. Приготовленията на Съвета срещу предателя далеч надхвърлят вниманието, насочено към войната. Лиринксите са изключително доволни от това развитие: те са съсредоточили проучванията си над тайно оръжие, способно да контролира полето по съвсем нов начин. Неволен помощник в това им начинание е тетрархът Гилаелит, който, изцяло отдаден на работата си, дори не осъзнава, че планетните му изследвания съдържат потенциала за разрушаването на света. Тиан притежава знание, което би могло да промени всичко. Но тя е прекалено заета с опитите си да се спаси от гнева на аахимите и най-вече Витис...
1 ... 257 258 259 260 261 262 263 264 265 ... 277
Перейти на страницу:

Следващото утро завари Гилаелит над същата работа. Той държеше кристалите в парче плат, което бе откъснал от ризата си — дори влагата на пръстите му можеше да увреди солта. По пладне той разполагаше със съвършен солен куб, прозрачен, с лек жълтеникав оттенък. Този кристал щеше да позволи използването на някаква дребна магия — изместването на ключалката, угасяването на светлините в коридора… Може би дори би успял да приспи по-близките пазачи. Но само толкова.

Той избърса участък от пода, постави забравената си вечеря там и внимателно намести кристала в средата на подноса. Двама войници минаха по коридора, разговарящи тихо. Гилаелит покри кристала и със стиснати от напрежение юмруци побърза да легне на сламеника. Пазачите бяха бдителни и интелигентни. Всичко можеше да събуди подозрението им.

Двамата надникнаха вътре, не забелязаха нищо съмнително, продължиха. Гилаелит веднага поднови работата си. Ако кристалът изобщо проработеше, още първият опит за бягство трябваше да успее — Игур надали щеше да предостави втори. Може би трябваше да изчака отпътуването му? Не, възможно бе мистикът да е замислил някакви мерки, с които да предотврати бягството на пленника по време на отсъствието си. Нямаше време за губене.

Гилаелит вложи енергия в кристала съвсем слабо — количество, което нямаше да го издаде, но щеше да му позволи да усети излъчванията във Физ Горго. Те указваха мистици или други източници на Изкуството, които трябваше да избягва. Излъчванията бяха няколко: Игур и Малиен стояха близо, Флид също се очерта веднага, изникнаха и множество приспособления, очевидно намиращи се в покоите на домакина. За тях той не се притесняваше, но забеляза нещо по-голямо и по-неясно, което го смути.

То приличаше на мъгла, обгръщаща Физ Горго, и ограничаваше усета на тетрарха до границите си. Изглежда това бе някаква защита, която не позволяваше на външния свят да забележи тукашното наличие на мистици.

Гилаелит отдръпна влиянието си, размишлявайки. Макар защитата да бе незабележима за окото и неосезаема, тя пак би могла да му попречи.

Тетрархът внимателно насочи погледа си към нея. С изненада установи липсата на съпротивление: щитът предпазваше от външни влияния, но пропускаше онези, идващи откъм границите му.

Той вложи още малко енергия, но тогава фантомните фрагменти в съзнанието му припламнаха остро. За секунда Гилаелит изгуби контрол. Дирещият му взор за момент прогори малка пролука в щита. Геомантът побърза да се отдръпне и бариерата се затвори отново.

Но припряността му коства кристала. Прилив на енергия разтроши куба на две. Гилаелит изруга, стъпка парчетата, сетне отвратено се хвърли върху сламеника. Трябваше да открие друг начин.

Вече три пъти Юлия бе решавала, че е открила търсеното. Три пъти бе препостроявала модела си, за да открие прикритото, но без успех. Далеч на юг имаше нещо, но тя не бе в състояние нито да определи по-точно, нито да го идентифицира. Доставяше ѝ удоволствие, че провалът ѝ изнервя Гор и Фушт, макар в същото време да се боеше, че те ще я накажат заради това.

— Това не ми харесва — каза Гор. — Дали е нещо умишлено издигнато, или е естествено явление?

Юлия не можеше да отговори на това. Тя просто виждаше прояви в модела си. Нямаше представа какво се крие зад тях.

По пладне флотилията се бе приземила в равнина южно от Флумен, край някогашен път, понастоящем почти изчезнал под треви. Гор и останалите скрутатори се събраха на съвещание, по време на което непрекъснато се консултираха с някакви инструменти, а Юлия клечеше в сенките, изчаквайки поредни нареждания.

— Те се крият, но не мисля, че от нас — заключи Гор. — Няма причина да знаят, че идваме. Трябва да се стараем да задържим нещата така. Това изкривяващо излъчване цели да ги скрие от лиринксите. Ще продължим още по-внимателно.

Той се обърна към перцептора:

— Юлия, приближаваме се, нали?

— Не мога да кажа.

Обзе я страх. Опасяваше се, че моделът гасне, защото всеки следващ път ѝ бе все по-трудно да вижда. Страхуваше се и от скрутаторите, от това, което те щяха да ѝ причинят, когато се сдобиеха с плячката си и вече нямаше да имат нужда от уменията ѝ. Тя трябваше да се защити, което означаваше да намери човек, който да се грижи за нея. Но на борда на тези страхоносци нямаше и едничък човек, който да се интересува от страданието ѝ.

Тя по навик обърна поглед към модела си и неочаквано видя нещо. Гор отново забеляза трепването ѝ.

— Какво има, перцепторе?

1 ... 257 258 259 260 261 262 263 264 265 ... 277
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)