Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Скрутатор [bg]
Скрутатор [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Скрутатор [bg]

Электронная книга - «Скрутатор [bg]». Краткое содержание книги:

Останали без захранване, човешките кланкери и аахимските конструкти са безполезни. Битката е изгубена. Купища лиринкси изскачат от недрата на Снизорт, подготвяйки се да нанесат съкрушителен удар върху съюзниците. Осакатялата Тиан е пленена от Витис, решен да измъкне нейните геомантични тайни на всякяа цена. Заради провалите си Ниш бива низвергнат и обявен за предател, а Иризис, обвинена в измяна, е принудена да бяга, за да спаси живота си. Съдбата на човечеството е пряко обвързана с оцеляването на един стар хитрец - скрутатор Ксервиш Флид. Но Флид бива обвинен за снизортския провал. Неговият най-голям враг, председателят Гор, го е прогонил от Съвета. Като наказание за некадърността си бившият скрутатор е осъден да изкара остатъка от живота си в робство и да тегли затъналите в калта кланкери, сокато сърцето му не се пръсне под напрежението. Успели да избягат от робство, Ксервиш Флид и механикът Ниш се намират пред амбициозна задача: да свалят покварения Съвет на скрутаторите и стоящия зад него Нуминатор, отговорни за проточилата се война. Но преди това двамата трабвя да се уверят, че е останало човечество, в чието име да въстанат. Ако Джал-Ниш Хлар успее да осъществи безумния си план за атака срещу лиринксите, човешките сили ще понесат съкрушително поражение, което би положило началото на края за Сантенар. Председателят на Гор не е от хората, които забравят враговете си. Под негово ръководство бива подготвян мащабен проект, целящ да унищожи ренегата Флид и всичките му съзаклятници. Помага му Юлия, разкъсана между пленилата я мистична принуда и желанието да накара Ниш да си плати. Приготовленията на Съвета срещу предателя далеч надхвърлят вниманието, насочено към войната. Лиринксите са изключително доволни от това развитие: те са съсредоточили проучванията си над тайно оръжие, способно да контролира полето по съвсем нов начин. Неволен помощник в това им начинание е тетрархът Гилаелит, който, изцяло отдаден на работата си, дори не осъзнава, че планетните му изследвания съдържат потенциала за разрушаването на света. Тиан притежава знание, което би могло да промени всичко. Но тя е прекалено заета с опитите си да се спаси от гнева на аахимите и най-вече Витис...
1 ... 251 252 253 254 255 256 257 258 259 ... 277
Перейти на страницу:

— Тъй като аз съм прокудена, действията ми нямат никакво отношение с аахимите. По тази причина ти предоставям таптера. Без никакви условия. Дори самата аз ще дойда в Ненифър. Възможно е да изникне нужда от талантите им.

Домакинът не реагира веднага. Но накрая той се отърси от вглъбението си и се надигна. Малиен последва примера му.

— Благодаря ти. — Той ѝ се поклони до пояс. — Ти ми даде нова надежда. Ще се върнем ли, за да планираме атаката?

— Стените имат уши, дори и ако са масивни като твоите. Нека запазим подробностите само за онези, за които е наистина наложително да знаят. Поне докато не полетим.

— Разумно — одобри Игур. — Ще знаем само ти, аз и Ксервиш Флид. Трябва да поемем колкото е възможно по-скоро. Възможно е Гилаелит да намери начин за разкриването на тайната ни.

— Струва ми се, че времето се е върнало назад — обърна се на следващата вечер Ниш към Иризис. — Тиан изниква и внезапно ние вече не сме достойни за доверие.

Снощната среща не бе подновена. Вместо това те бяха започнали да товарят припаси и оръжия в таптера, заедно с въжета, куки, брони, палатки, спящи чували… Всички неща, които скрутаторът бе включил в списъците си за атаката срещу най-охраняваната крепост на Сантенар.

— Гузен си заради начина, по който си се отнасял с нея преди — каза Иризис.

— Признавам. Постъпих отвратително. Ти също.

Тя сви рамене.

— Никога не съм го отричала, но не съм свикнала да се измъчвам от вина.

Това не беше изцяло истина, ала нейното страдание се различаваше от това на Ниш. Той все още не можеше да свикне с мисълта, че Тиан е тук. Тъй като не знаеше какво да ѝ каже, механикът се стараеше да я избягва.

— Освен това е нормално да пазят плана си в тайна — продължи Иризис.

И все пак тя се чувстваше наскърбена от мълчанието. Тя бе пренесла някакви запечатани предмети от складовете на Игур. Те бяха свързани с Изкуството и контролерите, следователно попадаха в нейната сфера. Въпреки това младата жена не бе успяла да отгатне предназначението им.

Отрядът им щеше да включва Игур, Флид, Малиен, Фин-Мах, Инуи, Флангърс, Ниш, Иризис и Тиан, а също и трима от най-опитните войници на Игур. Знаеше се само, че поемат утре сутринта.

— Надявам се, че планът им е гениален — не мирясваше Ниш. — Дванадесет души срещу две хиляди войници, стотици гадатели и всички останали, укрепили се в Ненифър.

— Може и да е самоубийствен. Ако се провалим, както ми изглежда вероятно, това ще бъде краят на ефективната съпротива в Лауралин.

— Това вече няма да ни притеснява.

— Няма да притеснява и приятелите и близките ни — напомни му тя. — Скрутаторите ще ги унищожат до четвърто коляно.

Механикът се замисли над думите ѝ.

— А ако спечелим, ще попаднем под мерника на Нуминатора.

— Иска ми си да не бе споменавал това.

— Иска ми се да не се бях сещал.

— Мисля, че ще ни разкрият плана по пътя — каза Иризис. — Полетът до Ненифър ще трае няколко дни, така че ще разполагаме с предостатъчно време да обсъдим подробностите. Препоръчвам ти да се наспиш добре. Поне за известно време няма да имаме възможност да спим в истински легла.

Тридесет и четири

Месеците край Ненифър минаваха бавно — там лятото бе късо и студено, зимата дълга и люта, а в сенките на издигащите се околвърст планини не бе валяло в продължение на двадесет години. Сухата твърд бе покрита със съвсем тънък слой пръст, не по-дебел от палеца на Юлия, под който започваше скала. И освен това бе осеяна с камъни, черни и гладки, сякаш топени в пещ. Тук нищо не вирееше. Само далеч в долините се задържаше влага, образувала се от стопените преспи. Благодарение на нея съществуваха пасбищата, градините и езерцата, които снабдяваха Ненифър. Дори най-високите планини задържаха малко сняг, обградени от още по-високи зъбери. Пълната сухота отлично съответстваше на мрачните души на скрутаторите.

Юлия ненавиждаше Ненифър от дъното на гневното си сърчице. Постройката бе огромна, но не криеше никаква красота и доброта. Всички, които работеха тук, без значение дали мистици, занаятчии, механици или обикновени слуги, бяха от един и същи тип: студени, механизирани и потънали в себе си. През целия си престой в скрутаторската цитадела Юлия не видя никаква обич, почти никаква страст (с изключение на отдадеността на мрачната им работа) и изключително малко щедрост или себеотрицание. Обгръщаше я единствено отчаяна ефективност, подклаждана от ужас. Всички живееха в страх от началниците си, които на свой ред живееха в страх от своите началници — и така чак до самите членове на Съвета. А дори и последните трябваше да се съобразяват със смъртоносния си предводител.

1 ... 251 252 253 254 255 256 257 258 259 ... 277
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)