Черната призма [bg]

Гавин потърка бузата, където го бе зашлевила Карис. „По-лошо е, Корван“, искаше му се да каже. Толкова се бе зарадвал, че вижда Карис жива, че я прегърна, без да мисли. Само заради това си заслужаваше плесницата. Но за един кратък миг тя също го бе прегърнала. Може би просто чувстваше облекчение, че е в безопасност, далеч от армията на крал Гарадул, но той си бе позволил да се надява, че има нещо повече.

А после тя прошепна:

— Знам голямата ти тайна, гадино. Защо не намери в себе си достатъчно мъжество, за да ми я кажеш сам?

Голяма тайна ли? Сърцето му се смрази. Коя голяма тайна?

Тя го пусна и се взря в очите му. Неспособен да издържи на погледа ѝ, той се извърна… и видя Кип. Кип, когото бе смятал най-вероятно за мъртъв. И като пълен идиот промълви:

— Кип?

Нямаше предвид, че Кип е голямата му тайна. Това би било глупаво. Разбира се, че тя знаеше за Кип. Но умът му не работеше. Нейната близост, битката, ефектите от дългото притегляне и внезапното чувство на уязвимост задушаваха мислите му.

Тогава тя го зашлеви. Заслужаваше си го.

Гавин каза на Корван:

— Винаги може да е по-лошо. Времето още ли го бива? — Седна. Ако се налагаше да укрепи тези баржи, за да издържат на буря, му предстоеше много работа.

— Чакай — каза Корван. — Поведението ти, когато излезеш от каютата, има значение.

Гавин спря. Корван му бе говорил по този начин и преди, но това бе още по време на войната.

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид, че този лорд Всецветни не дава пет пари за Гаристън. За него той бе само шанс да ни победи и да те обвини в убийството на сатрап, за да може да вдигне хората срещу теб. Това, което иска, е да унищожи Хромария. Иска да изтласка вярата в Оролам и да установи нов ред. А ние дори не знаем какъв е този нов ред.

— Е, тогава нека заменим „поражение“ със „съкрушително поражение“, а? — Гавин знаеше, че се държи детински, но Корван бе единственият човек, на когото можеше да се оплаче. Радваше се, че приятелят му е отново с него.

— Трябва да се подготвим за война — каза Корван. — И то по-голяма от войната за един малък град.

— Мислиш, че хората ще се присъединят към него?

— На тълпи — отвърна Корван. — Дъщеря ми го направи, а тя не е глупава. Значи трябва да предположим, че е обаятелен, а вече знаем, че е достатъчно умен да ни победи и да получи каквото иска. Така че трябва да видим с какво разполагаме и да се подготвим.

— Съжалявам, че тя мина на негова страна, Корван. Изглеждаше ми толкова разумно момиче. Трябваше да я наглеждам повече, докато беше…

— Тя наистина е разумно момиче. Не се тревожа за нея. Ще се върне — рече Корван. В гласа му имаше някаква острота, както и би трябвало. Опитваше се да убеди самия себе си. Но Гавин знаеше, че е по-добре да не го притиска.

— Е, и с какво разполагаме? — попита Гавин.

— С теб и с мен. А също така с подкрепата на Карис, Кип и Железни, макар че лесно можехме да ги загубим и тримата. Разполагаме с всеотдайността, верността, страхопочитанието и мотивацията на трийсет хиляди души, които сега вярват в Гавин Гайл с цялото си сърце. Аз наричам това наченки на армия. Ти си Призмата. Как може някакъв езически крал да се мери с теб?