Черната призма [bg]

Нападателите изтласкваха неотклонно хората на Гавин назад, самата им тежест бе неудържима. На Кип му се струваше, че вече са закъснели. А все още му се гадеше, беше замаян и се чувстваше по-силен отвсякога. Разкъсваше се между желанието да полегне и чувството, че трябва да се втурне да тича, иначе ще изгори.

— След мен — каза Железни. — Стой колкото се може по-близо. Той не се задържа дълго върху водата.

Без повече обяснения — да се задържа върху водата ли? кое? — Железни се втурна към ръба на кея, а едната му ръка изстрелваше широка струя син луксин.

Кип го последва надолу по хлъзгавата повърхност, стиснал здраво панталоните си с лявата ръка, като се молеше да не падне. Синята пътека се спускаше стръмно от края на кея, а после продължаваше хоризонтално по водата, полюшвайки се върху нея като много нестабилна лодка.

— Не спирай да тичаш! — извика Железни.

Пред тях защитата започна да се огъва точно когато голямата луксинова баржа се отдели от кея. Последните останки от бранителите се опитваха едновременно да се бият и да отстъпват. Някои се обърнаха и бяха посечени, докато се опитваха да се затичат и да скочат на баржата. Други се отказаха от мисълта да се доберат до кораба и останаха на местата си.

Но армията на лорд Всецветни бе толкова многобройна и бе насъбрала такъв устрем, че без стотина войници, които да я отблъскват, се понесе по кея като вихрушка. Мъжете отзад тласкаха предните толкова силно и неумолимо, че както защитниците, така и предните редици от хората на Всецветни се оказаха избутани през ръба на кея. Десетки, а може би и стотици мъже и жени паднаха с плясък в залива.

„Няма да успеем. Няма къде да отидем!“

Но Железни просто изви синята пътека към открито море. В името на Оролам, нима щяха да тичат по целия път до баржата?

Кип не можеше да го направи. Беше прекалено замаян. Разстоянието бе прекалено голямо.

— По-бързо, Кип! Проклет да си! По-бързо! — извика Железни.

Водата от дясната им страна изригна. Кип хвърли поглед натам, не видя нищо, откри, че тича по самия ръб на синята пътека и аха-аха ще падне във водата, и кривна обратно. Още вода изригна и от двете им страни.

Те стрелят по нас!

С пухтящи дробове и размътена глава, Кип видя как някъде пред тях магия озари въздуха между баржата и пристанището. Гавин стоеше на кърмата и мяташе големи ивици пламък, стрели, светлинни гранати — истински артилерийски бараж от хроматургия. На палубата около него се образува празно пространство, когато всички се дръпнаха назад, зашеметени, смаяни, уплашени от човека, който можеше да борави с толкова магия. Гавин се сражаваше с всички притеглящи на кея — сам-самичък. И печелеше.