Сакатият бог
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #10
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-249-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сакатият бог». Краткое содержание книги:
— Извинете, ваше височество, лулата ви е разпалена.
— А, добре. Подай ми я. Та значи това вино…
На вратата на каютата се потропа и след миг на прага изникна първи помощник-капитан Скорген Кабан Хубавеца.
— Принцесо, моля за извинение. Горе стават спешни неща, ако благоволите. Капитанът спешно моли за присъствието ви.
Фелаш въздъхна.
— Добре, стига да мога, мм, да стана. Уф, няма ли кой…
Слугинята й помогна да се изправи.
— Води, Скорген — рече Фелаш и махна небрежно с ръка. — И ако се налага да гледаш така влюбено циците ми, прави го поне дискретно, нали?
— Съжалявам, ваше височество. Само едно здраво око ми остана, нали разбирате.
Спряха и изчакаха, докато на слугинята й мине внезапният пристъп на кашлица.
Шурк Елале се обърна, когато първият й помощник затропа по палубата към нея.
— Капитане! Вещицата… пияна е!
— Хубав, това шепнене ли трябваше да е? Моите почитания, ваше височество.
— Пиянството е в сферата на компетентност на простолюдието. Капитане, позволете ми да ви уверя, че не съм нито пияна, нито от простолюдието. Но, длъжна съм да попитам, къде е нашият гост Джагът?
— Мислех, че сте го подминали на идване. Има го този момент, че винаги трябва да държиш поне един нож добре скрит, ако ме разбирате.
— Не, капитане. Боя се, че не.
— Всъщност да де. — Шурк посочи напред. — Забелязани сме от ето онзи кораб и сега той се носи право към нас. Не е Трон на войната. Колансийски, предполага се.
Принцесата се добра до капитана с леко клатушкане.
— Олеле! Това е кораб на Ассаил. Вероятно го командва най-малкото низш Разводнен. Изводите, разбира се, са крайно обезпокоителни.
— Например къде е перишката флота ли?
— Точно така. И ако това не е достатъчно тревожно, опасявам се, че днес бях ангажирана в изтощителни ритуали. Ако се наложи да се бием, няма да съм от голяма полза. Вече сме преживявали опасността, налагана от Форкрул Ассаил, както от физическата им мощ, така и от магията на гласа им.
— Нямам нужда от напомняния, ваше височество. И макар да се оказах неподвластна на тази магия, същото не може да се каже за екипажа ми. Та толкова с криенето на един нож, ваше височество.
— Хм. Разполагаме със слугинята ми в края на краищата.
Шурк погледна жената и си спомни атаките й срещу сестра Справедливост.
— Не се справи много добре срещу Чиста, ваше височество.
— Е, кръвта на висш Разводнен Ассаил е, мм, разводнена и не е чак толкова силна. Все едно, остава да видим как ще се разиграе това. Междувременно, капитане, позволете ми да предложа първият помощник да събере екипажа ви и да се отправят към трюма.
— Скорген, отведи ги долу и да стоят кротко.
— Да, капитане.
Корабът на Ассаил приличаше на скелет. Виждаха се два вида дърво, едното костенобяло, другото — мътно черно. Беше с тесен корпус, висока кърма и само с две мачти, така че Шурк предположи, че е строен за каботажно плаване. Буря в открито море щеше да го обърне. Беше почти два пъти по-голям от „Вечна благодарност“ и Шурк прецени, че трябва да има около седемдесет моряци и двайсетина морски пехотинци. Когато корабът подходи към левия борд на „Смърт“, тя пристъпи до перилото и вдигна глава. Отгоре я гледаше висока призрачна фигура с двама телохранители с дълги ризници и шлемове от двете й страни.
Зад гърба й принцеса Фелаш рече:
— Миличка, тези десантчици.
— Да, ваше височество? — отвърна слугинята.
— Капитане?
— Да, ваше височество?
— Защо не ги попитаме какво искат?
Шурк се извърна да погледне принцесата. Преди да успее да каже нещо обаче откъм кораба на Ассаил се разнесоха викове, тя погледна натам и видя как слугинята се изкатерва през борда му. „Мамка му, как не го видях този скок!?“ Корабът на Ассаил бе на почти шест разтега.
— Принцесо, какво прави тя?
Слугинята се прехвърли през перилото. Палубата бе на болезнени за окото шарки от черно и бяло дърво, като натрошена мозайка. Шестима морски пехотинци с шлемове и дълги ризници стояха до главната мачта и вече вадеха тежки извити мечове.