Сакатият бог

Полукръвният командир Ассаил носеше пищно украсено наметало от дебела промазана вълна, тъмносиньо. Златни гривни стягаха дългата й шия, а главата й бе обръсната и ъгловатите плочки на черепа й изпъкваха. Беше невъоръжена. Обърна се към нея с изражение на насмешлива изненада и вдигна ръка, за да спре войниците си.

Слугинята се огледа и забеляза следи от претърпени наскоро щети — повечето такелаж бе разкъсан и палубата бе осеяна с купища въжета. Поне двайсетина моряци работеха по възстановяването.

— Уведоми своя капитан — заговори полукръвната Ассаил, — че тъй като е нарушила териториални води, е длъжна да се подчини на законите на Висш Коланси. Аз съм Низша Разводнена Непримирима, Инквизитор на Южния флот.

— То пък един флот — подхвърли слугинята.

Инквизиторът примига.

— Внезапна буря временно ни разпръсна. Та да продължа посланието си до капитана ви: тя и екипажът й, включително всички пътници, трябва да приемат отсъждане.

— Под „отсъждане“ избиване ли имаш предвид?

Светлокожата жена се усмихна и усмивката сякаш огъна двете страни на лицето й леко навътре.

— Прогласът на Възмездието бе осветен. Продължаваме задачата.

— Това ли е съдбата и на перишите?

— Вашият кораб не е перишки. — Полукръвната се намръщи. — Долавям враждебност от кораба ви… а онова дебелото момиченце с лулата е маг, нали? Нея ще отсъдя първа.

Слугинята се върна до перилото, наведе се над него и подвикна:

— Ваше височество, има леко увъртане тука относно перишите. Май ще се окажете права.

— Нещо друго, които би могло да е важно? — попита Фелаш.