Сакатият бог
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #10
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-249-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сакатият бог». Краткое содержание книги:
— Къде е Ормулогун? Трябва ми да довърши онзи офорт — в случай, че се наложи да духнем оттук.
Ното Бойл въздъхна и тръгна да търси имперския художник. Задъвка рибешкия гръбнак, докато не усети вкус на кръв.
Отново вървеше в съня си, този път навън и по стъпалата надолу до мазето, където я чакаше мъртъв приятел. Седеше на едно от буретата, които Анци наричаше „кисалети“ — едно от онези, където държаха труповете на проклетите сегюле. Не че вече бяха тук, но този буламач бе най-зловонната марината, които бе помирисвала в живота си.
Блупърл ли го беше направил това? Не можеше да си спомни, но… сигурно.
Той седеше и чистеше мръсните си нокти с нож.
— Пак ли спя? — попита Пикър.
— Аха — отвърна Блупърл. — Но казвам ти, Пик, не е много забавно да го въвличат човек така в сънищата ти.
— Знаеш ли какво е станало с този град?
Той погледна намръщено ноктите си.
— Гласувах против отсядането ни тука. Но се оказах малцинство. А после Даруджистан взе, че ме уби.
— Но не разбра защо, нали? Вече мога да ти го кажа, Блупърл. Вече знам защо.
Той прибра ножа в канията и звукът, който издаде оръжието, бе толкова рязък, че я накара да затаи дъх. Погледна я и рече:
— Преосветихме това място, разбра ли го? С проливането на цялата тази кръв… Вече се раздвижваше, когато влязохме, но ние, така да се каже, боядисахме камъните в червено.
— В смисъл?
Той сви рамене, отново извади ножа и се захвана с чистенето на ноктите също като преди.
— Тук сме в безопасност, Пик.
— Ти може би — изсумтя тя.
— Скоро трябва да тръгваш, сержант. Извън града. Ще имаш ли проблем с това?
— Нарече ме сержант.
— Нарекох те, да. Защото предавам заповеди тука. Нищо повече.
— Чии заповеди?
Той загледа ноктите си.
— Няма такова нещо като уволнение от Подпалвачите на мостове, Пикър.
— Я си върви при Гуглата!
Той се изсмя, отново прибра ножа и този път звукът бе по-силен и смущаващ отпреди.
— Там, където е Гуглата, не отивам, Пик. Имаме си отново подходящия командир, когото трябваше да имаме от самото начало. По чии заповеди ли, сержант? — Извади пак ножа. — На Уискиджак.
— Какво общо има той с всичко това? Знам кого трябва да намеря. Знам дори къде се е скрил и това, че стои извън Даруджистан, ми говори, че е по-хитър, отколкото изглежда. — Вдигна ръката си и зърна блясък на сребро. Зяпна с ужас гривните, които бяха стегнали ръцете й над лактите. — Богове на бездната! Как се върнаха тия? Махни ги от мен!
— Трийч се нуждае от теб. Тигърът на Лятото и прочие. — Блупърл й се ухили. — Всичко се мъти отново, скъпа.
— Мамка му! Сложих ги само защото бяха красиви!
Той я гледаше, кривнал глава.
— Дебелееш ли ни, сержант?
Тя се намръщи.
— Нося си ризницата под дрехите.
— И под нощничката ли? И твърдиш, че вече не си Мостовак?
— Що за сън е това?
Той пак пъхна камата в канията. Този път звукът бе толкова рязък, че я накара да потръпне.
— От важните, сержант. Погледни го така. Гуглата го няма. Портата на смъртта просто… зее. Но някой ни освети. Видели сме повече смърт, отколкото който и да е човек със здрав разум би могъл да понесе. Но ние не сме с ума си, нали? Ние сме войници. Ветерани. Здравия разум отдавна сме го оставили зад себе си. Ние сме там, където цялото безумие бушува около нас от толкова време, че и то вече не може да ни засегне. Което означава, че сме извън и едното, и другото. Какво ни прави съвършени за Портата на смъртта? Просто е, Пикър. Каквото и да погледнем, не мигваме.
— Мога да изляза от града — рече тя. — Но няма да е лесно.
Той пак започна да чисти ноктите си, острието на ножа проблясваше в мътния сумрак.
— Радвам се, че увереността ти се връща. Работата е там, че не ни се ще да се месим в ставащото тук. Освен това в момента сме малко заети.
— Значи да действам сама, така ли?
— Не точно. Уредили сме ти благонадежден… водач.
Камата отново изтрака в канията…
Това я сепна и я събуди. Лежеше потна под разбърканите завивки, Бленд хъркаше до нея. При вратата имаше нещо и се опитваше да влезе. Пикър изруга тихо и вдигна опряния на стената до леглото меч.
Видя как мандалото помръдна — и изщрака същият звук, който издаваше камата на Блупърл.